Границите на безкрая

ДВЕ

— По-добре ли се чувстваш? — попита Илян.

— Малко по-добре — предпазливо отговори Майлс и зачака. О, сега можеше да чака повече и от Илян.

Шефът на силите за сигурност придърпа един стол, седна до леглото на Майлс и стисна устни.

— Моите… извинения, лорд Воркосиган, за изказаните съмнения към вашата дума.

— Дължиш ми ги — съгласи се Майлс.

— Да. Въпреки това — Илян се намръщи, — се чудя, Майлс, не си ли разбрал, че като син на графа си длъжен не само да си честен, но и да демонстрираш честността си.

— Като син на графа… не — отвърна спокойно Майлс.

— Хм, може би си прав — Илян смръщи чело. — Но граф Ворволк откри две противоречия в рапортите ти за тайните ти наемнически операции. Неестествено голям преразход в една от най-простите операции, случайни запознанства. Разбирам, че Дагула се е нахвърлила върху теб, но какво ще кажеш за първия път?

— Какво първия път?

— Отново се взират в плячката ви от Джексън Хол. Според тяхната теория успешното прикриване на присвоеното оттам те е изкушило да проведеш акцията на Дагула.

— Това беше преди почти две години! — възрази Майлс.

— Вярно — съгласи се Илян. — Но те са се заели много усърдно. Искат публично да те разпънат на кръст. При дадените обстоятелства аз се опитвам да им конфискувам чука. По дяволите — добави той раздразнен, — не ме гледай така. Ако беше син на друг, такъв въпрос нямаше да възникне… знаеш го не по-зле от мен. И те го знаят. Финансови одитни ревизии от недосегаеми Вор бърборковци — това не е моята представа за развлечение. Единствената ми надежда е да ги бавя, докато не им писне и не се откажат. Така че разказвай.

Майлс въздъхна.

— Както винаги на вашите услуги, сър. Какво по-точно искаш да знаеш?

— Започни със сметката за оборудване за операцията в Джексън Хол.

— Доколкото си спомням, навремето направих пълен отчет в рапорта си. — Майлс се опита да си спомни.

— Да, направил си, но не си го обяснил.

— Оставихме половин товар най-модерно оръжие на дока на станция Фел. Ако не го бяхме сторили, вие може би щяхте да останете без един учен, един кораб и един подчинен.

— Така ли? — възкликна Илян. — И защо?

— Ох… това е дълга история. И сложна. — Майлс не можа да се сдържи и се усмихна. — Но това ще си остане между нас двамата, нали?

Илян наклони глава.

— Добре…