Жената в стаята

7

че хапчетата ще свършат работа, но представи си, че не подействат? Или пък ме хванат? Не искам да ме изправят пред съда по обвинение в убийство.

Той си представя огромните заглавия във вестниците, наричащи го майкоубиец, и лицето му се изкривява.

Седи в паркираната кола и преобръща кутийката в ръцете си. ДАРВОН КОМПЛЕКС. Продължава да го измъчва един и същ въпрос: „Може ли да го направи?“ И дали се налага? Майка му бе казала: „Бих дала мило и драго да не съм тук.“ Кевин предлага да я заведе в дома си, за да не умре в болницата. Лекарите също настояват да я изпишат. Четири дни след „коротомията“ й дадоха някакви нови таблетки, от които тя изпадна в ярост. Искат да се отърват от нея, защото няма операция, която сто процента да гарантира отстраняването на тумора. Ако сега извадят засегнатите от рака органи, от нея ще останат единствено главата и краката.

Казва си, че за майка му времето е неконтролируемо, също както шевни макари, разпилени на пода, с които си играе голям котарак. Ден и нощ в стая 312. Прекарали са шнур от бутона за повикване и са го привързали към левия показалец, защото тя вече не може да натисне копчето когато има нужда от подлогата.

Но сега това няма значение, защото тя е безчувствена от кръста надолу. Ходи по нужда и уринира направо в леглото и разбира какво е направила едва когато й замирише. Отслабнала е с двайсет и пет килограма, а мускулите й са така отпуснати, че тялото й наподобява торба, прикачена към мозъка й.

Дали състоянието й ще се подобри, ако Кевин я вземе при себе си? Самият той способен ли е на убийство? Защото това си е престъпление и то от най-страшните — майкоубийство. Сякаш е чувствителен ембрион от разказ на ужасите от Рей Бредбъри, решен да размени ролята си с майката и да абортира животното, което го е родило. Може би болестта й се дължи на него. Той е единственото дете, живяло в утробата й, изтърсак, когото майка му родила на стари години. Много преди това осиновила Кевин, тъй като друг усмихнат лекар й съобщил, че никога не ще има деца. А сега туморът расте в утробата й както второ дете, негов отвратителен близнак. Животът му и смъртта на майка му започват от едно и също място. Дали да не довърши започнатото от „близнака“ му, който действа толкова бавно и несръчно?

От известно време тайно й дава аспирин заради въображаемите й болки. Тя го прие в кутийка от захарин, поставена в чекмеджето на нощното й шкафче заедно с картички, пожелаващи й скорошно оздравяване и вече безполезните очила. Взели са й зъбните протези, тъй като се страхуват да не се задави от тях. Ето защо сега тя смуче аспирина, докато езикът й леко побелее.

Следователно едва ли ще бъде проблем да й даде дарвона — три-четири таблетки ще са достатъчни за жена, която за пет месеца е загубила трийсет процента от теглото си.

Никой не знае за дарвона, нито Кевин, нито собствената му съпруга. Казва си, че може би другото легло в стая 312 вече е заето и той напразно се измъчва от угризения на съвестта. Да, това е най-благоприятното разрешение. Ако в стаята има друга жена, Провидението му дава знак. Казва си