Досиетата на героя

Интервю с Гроувър Андъруд, сатир

Коя е любимата ти мелодия за флейтата?

Гроувър: О, ами… малко се стеснявам. Веднъж един воден плъх ме помоли да му изсвиря „Любовта на гризача“. И… аз научих мелодията и си признавам, че обичам да я свиря. Честно казано, тя вече не е само за гризачи! Това е много сладка любовна история. Винаги се просълзявам, когато я свиря. Същото се случва и с Пърси, но подозирам, че е защото ми се смее!

Кой най-малко би искал да видиш в тъмна уличка — циклоп или разгневения господин Д.?

Гроувър: Бе-е-е! Що за въпрос е това? Да ви кажа, бих предпочел да видя господин Д., тъй като той е… по-мил. Да, той е много мил и щедър с нас, сатирите. Ние всички го обичаме. И не го казвам само защото може да чуе всичко и да ме смачка като буболечка, ако кажа нещо друго.

Според теб кое е най-красивото природно кътче в Америка?

Гроувър: Невероятно е, че все още е останало нещо, но наистина харесвам езерото Плесид в горната част на щата Ню Йорк. Много е красиво, особено през зимата. А и дриадите там са… хей, може ли да махнете това от интервюто. Хвойничка ще ме убие.

Толкова ли са вкусни наистина кенчетата?

Гроувър: Моята баба обичаше да казва: „Две кенчета на ден хапни, чудовищата изгони!“. В тях има много минерали, засищат, а консистенцията им е прекрасна. Наистина, има ли нещо, което да не е за харесване? Не е моя вината, че зъбите на хората не стават за нищо по-сериозно.