Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)

В началото

Беше хубав ден.

Всичките бяха хубави. Бяха минали доста повечко от седем, а дъждът още не беше измислен. Но облаците, които се събираха на изток от Рая, подсказваха, че приижда първата буря с гръмотевици и че ще е голяма.

Ангелът на Източната порта заслони главата си с криле от първите капки.

— Извинявай — рече той учтиво. — Какво ми казваше?

— Казах, че тупна като оловен балон — отвърна змията.

— О! Да — рече ангелът, който се казваше Азирафел.

— Честно да си призная, според мен малко прекали с реакцията — продължи змията. — Искам да кажа, първо престъпление и тъй нататък. Не виждам какво му е толкова лошото да различаваш доброто от злото.

— Трябва да е лошо — заключи Азирафел с леко загрижения тон на някой, който също не вижда и това го тревожи. — Иначе ти нямаше да си замесен.

— Те просто ми казаха: иди там и свърши някоя пакост — рече змията, чието име беше Кроли1, макар напоследък да си мислеше да го сменя. Беше решил, че Кроли — това не е той!.

— Да, обаче ти си демон. Не съм убеден, че изобщо е възможно ти да вършиш добро — заяви Азирафел. — То си е от, такова де, от първичната ти природа. Нищо лично, нали разбираш.

— Но трябва да признаеш, че си беше малко нагласено — продължи Кроли. — Тъй де, да посочиш дървото и да кажеш „не пипай“ с големи букви, Не е много изискано, нали? Искам да кажа, защо не го забучат на върха на някоя висока планина, далече-далече? Да се чудиш какво ли точно крои.

— Всъщност по-добре да не се замисляме — рече Азирафел. — Не можеш да гадаеш за неизразимо великото — винаги съм го казвал. Има Правилно, има и Грешно. Ако вършиш Грешното, когато ти казват да вършиш Правилното, заслужаваш наказание. Ъ-ъ.

Седяха така в неловко мълчание и гледаха как дъждовните капки шибат първите цветя.

Най-накрая Кроли се обади:

— Ти нямаше ли огнен меч?

— Ъ-ъ — отвърна ангелът. По лицето му премина виновно изражение, после се върна и си устрои бивак.

— Имаше, нали? — продължи Кроли. — Ама как пламтеше, страшна работа!

— Ъ-ъ, такова…

— Много впечатляващо изглеждаше, мисля.

— Да, ама такова…

— Изгубил си го, а?

— О, не! Не точно го загубих, по-скоро…

— Е?

Азирафел изглеждаше ужасно нещастен.

— Ако искаш да знаеш — рече той малко троснато, — подарих го.

Кроли се облещи насреща му.

— Е, нямаше как — рече ангелът и започна разсеяно да си потрива ръцете. — Горкичките, като ги гледах, умираха от студ, пък и тя вече е трудна, и с тия свирепи зверове, дето бродят там навън, и тая буря, дето приижда… Та си помислих: какво толкова лошо има? И просто им рекох: вижте, ако се върнете, голяма гюрултия ще се вдигне, но току виж този меч ви потрябвал, та ето ви го, няма нужда да ми благодарите, просто направете на всички една голяма услуга и се постарайте по залез-слънце да ви няма.

Той се усмихна притеснено на Кроли.

— Това беше най-доброто решение, нали?

— Не съм сигурен дали изобщо е възможно ти да свършиш нещо лошо — отвърна ехидно Кроли. Азирафел не обърна внимание на тона му.

— О, надявам се — рече той. — Наистина се надявам. Цял следобед се притеснявам за това. Загледаха се в дъжда.

— Смешна работа — обади се Кроли. — И аз все се чудя дали не е било редно да я свърша точно тая с ябълката. Един демон може да си навлече сериозни неприятности, ако върши онова, което е редно. — Той сръчка ангела. — Ама че майтап ще е, ако и двамата сме се объркали, а? Ама че смехория ще е, ако аз съм свършил доброто, а пък ти — лошото, а?

— Не е смешно, да ти кажа — рече Азирафел. Кроли се загледа в дъжда.

— Не — рече той сериозно. — Като че не е.

Лилаво-черни завеси рухнаха над Рая. Сред хълмовете ревна гръм. Животните, прясно-прясно сдобили се с имена, се изпокриха от бурята.

Далеч сред мократа гора нещо ярко припламна сред дърветата.

Задаваше се бурна, тъмна нощ.