Децата на Просперо (Джан Сийгъл) читать бесплатно онлайн полную версию книги (ч. notes)

1

Сухо италианско червено вино. — Бел.ред.

2

Стил английски мебели от XVIII в. — Бел.прев.

3

Стих от стихотворение на А. Е. Хаусман — популярен английски поет от края на XIX, началото на XX век. — Бел.прев.

4

Дух закрилник на дадено място (лат.). — Бел.прев.

5

Бог на злото, почитан в Палестина, Финикия и Картаген, на когото са принасяли в жертва деца. — Бел.прев.

6

Преместване на предмети от разстояние. — Бел.ред.

7

Лугари — това име почти със сигурност произхожда, както предполага Гъс Динсдейл, от френското loup garou, върколак. Нейното истинско име Ваштари има източно звучене, което — след като Рагинбоун споменава „северни гори“, когато се връща към нейната история — загатва за връзка с някоя от азиатските страни, граничещи с Русия. — Б.а.

8

Атлантида — на атлантидски името на острова се изговаря горе-долу като на френски, с озвучаване на последната съгласна. Тоест получава се нещо като Атлонтид (носовото ан от втората сричка, както е и на френски, звучи почти като он). — Б.а.

9

Алимонд — името, което Алис Гидингс приема в чест на своята Дарба. Произходът му най-вероятно е латински: от alius — друг, и mundus — свят. Но също така не е изключено да го е избрала и поради близостта му до собственото й име. След потъването на Атлантида повечето от Даровитите приели различни имена, под които да продължат да изпълняват магическите си функции — имена, които не използвали във всекидневието си. С това правило не се съобразявали само най-дръзките и най-глупавите. Понякога те си избирали име по свой вкус, но по-често то им се давало от техния наставник. Няма ограничения за езика, от който произхождат имената, но обикновено те са по някакъв начин свързани с човека, който носи конкретното име. Отчасти това би могло да се дължи на желанието да се скрие Дарбата от другите хора. Атлантидите били достатъчно могъщи и без други имена, без нова самоличност. Но след потъването на Атлантида Даровитите често бивали наричани Прокълнати и приели множество имена, за да се скрият. — Б.а.

10

Хексате — среща се и изписано като Хекс-Ате — в зората на почитането й като богиня. Името вероятно произхожда от гръцкото Хеката, богинята на вещиците, и от немската дума hex. — Б.а.

11

Каракандал — името на Рагинбоун, определящо го като Даровит, с латински или италиански произход, производно на рожденото му име Кандидо, което означава бял или чист — нетипично значение, което вероятно иска да покаже качество на духа му, а не на външния му образ. Прибавянето на кара, скъп, предполага, че името е избрано от някой, който е бил силно привързан към него. — Б.а.

12

Малморт — среща се и като Малморф, тоест „обезформен“. От смесен латинско-гръцки произход, името е подигравателно и се прилага почти изцяло към гоблини. — Б.а.

13

Пегуилен — предполага се, че това име е дадено на домашния дух от неговите другарчета в къщата. Идва от Пиг Уилям, герой от народна приказка. Най-малкият от трима братя, той е изключително грозен и очевидно глупав, и по-умните му и красиви братя го оставят да се грижи за прасетата, докато те отиват да се борят за ръката на местната принцеса. Разбира се, те не успяват, докато здраво стъпилият на земята Пиг Уилям надхитрява злия великан, нападнал царството, а откритостта и непринудеността му спечелват симпатиите на нетипично разумната кралска особа. — Б.а.

14

Отпратка към романа на Агата Кристи „Зло под слънцето“. — Бел.прев.

15

Зохрейн — буквално означава Винаги или Вечност; име от Древния език, където „зохр“ означава време, а „ейн“ — вечност. На атлантидски „зоор“ означава време, в смисъл на епоха или ера, а също и зона. — Б.а.

16

Candidus (лат.) — светъл, ясен, открит. — Бел.прев.

17

Азмордис — едно от многото имена на Древния дух, произнася се, както се пише. Вероятно става въпрос за вариант на името Асмодей, с което в християнството е наречен един от злите духове от най-близкото обкръжение на Сатаната. Възможно е Азимут да произхожда от същия корен; а може и да има връзка с Аштарот (Астарта) — злонравната финикийска богиня. Обикновено Азмордис се смята за дух от мъжки пол, но когато реши, използва женски амбуланти и самоличности. Сред другите имена, които споменава той, Яхвей е спорно, но е възможно да има връзка с Яхве, древноеврейския бог. Той винаги е предпочитал да се представя за бог, защото това му дава повече възможности от проявлението му като демон, макар че съвременната теология преобръща някои гледища по въпроса. Израил може би има връзка с Азраел, ангелът на смъртта, Ксикатли — с Шиутекутли, ацтекският бог на огъня, Ингре Ману — с Ариман, духът на злото в персийската митология. Произходът на Бабалукис не е известен, но е възможно да е името на друг демон, извлечено от Бабел или Вавилон — и двете приемани от традиционното християнство за символи на хаоса и порока. Азмодел, долината в страната на реалността, където Древният дух все още е на почит, очевидно идва от същия корен като Азмордис. — Б.а.

18

Лондонски диалект. — Бел.ред.

19

Ненхийдра — произходът на тази дума идва от Древния език, който предхожда атлантидския и се твърди, че е първият език, говорен изобщо от човека. Името, в груб превод, означава Тъмна змия, като Тъмна е използвано в смисъл на празна, бездънна. Думата noean, която се използва в Древния език, се превръща в атлантидското nean, докато hyadr, което означава гигантска змия, преминава в гръцкото хидра. — Б.а.

20

Watchman (англ.) — наблюдател. — Бел.прев.

21

Гулабей — името на тринайсетата династия, последната сред управляващите фамилии, издигнала се до върховната позиция в йерархията на Атлантида. С характерната си безскрупулност и ненаситност те са считани от останалите представители на аристокрацията за парвенюта. Тринайсетата династия неизменно се споменава отделно от останалите дванайсет. Въпреки това Фарок, кралят магьосник, в много отношения бил умел и мъдър управник, сторил много за укрепването на империята и за нейното развитие. От спечелените богатства се възползват множество граждани, селяни и роби, така че Атлантида в последните си дни е по-благоденстваща от всеки друг древен град, включително Атина и Рим. — Б.а.

22

Тамисандра — съпруга на Фарок и майка на Зохрейн. — Б.а.

23

Нимфелини — човешки мутации, които се срещали само в Атлантида — в близост до Магнита мутациите били често явление, — а не вълшебни същества като сирените. Били родени плувци, които могат да задържат дъха си дълго време и очевидно не се влияят от морското налягане дори при дълбочина от няколко клафтера. Няма оцелели нимфелини, макар че не е изключено гените им да са предадени на определени раси в Южните морета. — Б.а.

24

Фернани — името е със северен, а не с атлантидски произход, но от кой регион или език е, е невъзможно да се определи. След потъването империята се разпада и много народности и техните езици са изгубени. — Б.а.

25

Рафарл — произношението на това име демонстрира двата вида атлантидско „р“. Атлантидите използват „р“ като във френския език, тоест изговорено в дъното на гърлото, а също и като в италианския, превъртяно на върха на езика. Двойното „р“ обикновено е типично за френския език, единичното — за италианския, освен когато е предхождано от гласна. И така, в името Рафарл първото „р“ се изговаря на върха на езика, докато второто — в основата на гърлото — Рафарррл. — Б.а.

26

Деворнин — една от дванайсетте управляващи фамилии (т.е. най-даровитите) в Атлантида. — Б.а.

27

Ууинарда — френското „р“ се появява и тук, а двойното „у“ в началото е типично за име на нимфелина, така е и при брат й — Ууиноор. В атлантидския „уу“ и „оу“ обикновено се произнасят като „оо“, но предходно „х“ — „хуу“ — може да промени звука в „хю“. Единично „у“ винаги се произнася като „ю“. — Б.а.

28

Рахил — както Рахил, така и Рафарл вероятно са първоизточници на по-късното име Рафаил. — Б.а.

29

Езрамѐ — титлата сидам (морска дама) се давала на всички жени от управляващите фамилии след навършване на шестнайсетгодишна възраст; сиде е мъжкият еквивалент. Възможно е испанското ел сид да е по-късно производно. — Б.а.