„Потегли към морето много рано,
в постелята останах аз сама.
Обичана от теб, но невенчана,
в сърцето си помолих се незримо:
«Дано те върне Бог при мен, любими!»
Бушуваше морето с ярост мрачна…
В зори вълните с грохот на брега
изхвърлиха една строшена мачта…
И сграбчи ме скръбта неумолимо…
Последно сбогом казах ти, любими!
Не за венчило влязох аз в храма —
пристъпих в него като в страшен сън.
Обляна в сълзи, молех Бога само
покой за твоята душа да има…
Почивай в мир навеки, мой любими!
Нахрани рибите плътта ти мека,
сирени надпреварват се: коя
ще се сдобие с кост от теб, човека…
И само моят вик неудържим
ехти и днес: Почивай в мир, любими!“
Бих искала да благодаря на многострадалното си семейство и приятелите за огромната подкрепа, която ми оказаха, докато пишех тази книга, и особено на баща ми, сестра ми и зет ми, Джени и Джулиан Бел, Джейн и Робин Ли, Джудит Бъртс, Рут Макникъл, Клеър Халамс и Доминик Мемечко; на д-р Брайън Хинтън, Джон Уолш и Виктор Оливър за професионалната помощ и съветите, излезли извън пределите на служебните им задължения; и най-вече на агента ми Антъни Харуд, който вярваше в мен и ме подкрепяше — въпреки всичко.