Джан Сийгъл Децата на Просперо Ключът към дверите

„Потегли към морето много рано,

в постелята останах аз сама.

Обичана от теб, но невенчана,

в сърцето си помолих се незримо:

«Дано те върне Бог при мен, любими!»

Бушуваше морето с ярост мрачна…

В зори вълните с грохот на брега

изхвърлиха една строшена мачта…

И сграбчи ме скръбта неумолимо…

Последно сбогом казах ти, любими!

Не за венчило влязох аз в храма —

пристъпих в него като в страшен сън.

Обляна в сълзи, молех Бога само

покой за твоята душа да има…

Почивай в мир навеки, мой любими!

Нахрани рибите плътта ти мека,

сирени надпреварват се: коя

ще се сдобие с кост от теб, човека…

И само моят вик неудържим

ехти и днес: Почивай в мир, любими!“

Благодарности

Бих искала да благодаря на многострадалното си семейство и приятелите за огромната подкрепа, която ми оказаха, докато пишех тази книга, и особено на баща ми, сестра ми и зет ми, Джени и Джулиан Бел, Джейн и Робин Ли, Джудит Бъртс, Рут Макникъл, Клеър Халамс и Доминик Мемечко; на д-р Брайън Хинтън, Джон Уолш и Виктор Оливър за професионалната помощ и съветите, излезли извън пределите на служебните им задължения; и най-вече на агента ми Антъни Харуд, който вярваше в мен и ме подкрепяше — въпреки всичко.

Загрузка...