Въведение (Вариации на тема еднорог)

Ето още една колекция, от неща, писани от мен и извлечени от най-различни места от последните две десетилетия. За някои от тях си спомням с обич, други почти съм забравил.

Обобщавайки включените тук разкази, останах изненадан от броя на работите, написани по поръчка, т.е. предназначени да придадат смисъл на илюстрациите на обложката на списание ( повечето от които анонимни) или с предназначението да бъдат включени в тематична антология.

Спирам за момент, за да си дам яснота относно феномена тематична антология: В „доброто старо време“ (четиридесетте и петдесетте) колекциите от научнофантастични разкази представляваха просто колекции от научнофантастични разкази, като разказите в тях не бяха непременно обвързани един с друг, поне в основната си идея. В последните години, обаче, събирането на разкази на една тема се превърна в канон на научнофантастичните антологии. Не гледам на писането на такива истории с лошо око. В тематичните антологии се появиха някои наистина добри неща. Но на въпросните сбирки би могло да се гледа и като на вид ограничение налагано на авторите.

И връщайки се назад си спомням, че започнах да пиша за списанията в дните, когато те се смятаха за семейно четиво — имам предвид, че в тях простащината не надхвърляше обичайните безобидни ругатни, не се описваха полови актове, не хващаха някоя известна личност да разисква политика, освен в най-общ план и не заливаха читателите с религиозни спекулации.

В началото на тази година посетих СССР, заедно с още няколко човека, свързани с научната фантастика. Срещнахме се с много руски и украински писатели и редактори. Когато ни казаха, че предпочитат да издават истории с щастлив завършек, съдържащи минимум насилие, първата ни реакция бе разбиращо кимване. Наистина.

Винаги има ограничения. В момента аз не усещам върху мен да са приложени такива в смисъл на редакторска цензура. Но ограниченията съществуват под формата на граници вътре в мен самия като писател, а има и самоналожени ограничения отнасящи се до структурата на творбата и неща, свързани с моя темперамент и вкус. Аз съм свободен да работя вътре в тези граници. Но когато напиша първото изречение на която и да е творба, ограничавам още повече от свободата си. Задавам курс. Ограничавал съм се дори повече от това. Свободата на изразяването също трябва да се нагажда до необходимата за едно ясно общуване гъвкавост, както демонстрират някои провалили се научнофантастични експерименти от шестдесетте години.

Гор Видал предложи навремето всеки писател да работи с ограничен брой герои — негова собствена компания от персонажи, с един и същ речник — и само сменяйки грима да участват във всичките му разкази. Има нещо в тази идея, макар да долавям налагането на поредното ограничение (въпреки, че с течение на годините ми се ще да мисля, че мога да пенсионирам някои герой, както и да потърся нови таланти).

Вземайки предвид всички тези неща, не е учудващо в работите на един автор да се долавят отгласи, препратки и дори вечни завръщания тук и там. Времето носи промени, да и пак уви, да; но аз бих се познал навсякъде. В този смисъл цялата продукция на един автор би могла да се разглежда като поредица от вариации…

Всичко това бе за оправдание на заглавието.

Искам да благодаря на всички, които ми предложиха работа в магазини за компютърна техника, но наистина предпочитам да пиша.