Вампирите и градът

Глава 7

Когато пристигнаха в Роматех, булката и младоженецът вече бяха женени. Тази новина накара повечето дами от бившия харем да тръгнат бавно и уморено към двете кръгли маси в далечния край на голямата зала. Те седнаха нацупени и непрестанно хвърляха сърдити погледи към булката. Шана беше в другия край на залата със съпруга си и бъбреше щастливо с майката на Грегори.

С дяволита усмивка Грегори се отправи към тях.

— Нека да поздравим Роман, че му отне петстотин години да си намери булка.

— Сигурна съм, че смята, че чакането си е заслужавало. — Дарси го последва заедно с Маги и Ванда.

Грегори погледна към бившия харем, който се спотайваше в ъгъла.

— Живеят заради купона, нали? Все още ли отказват да се появят в риалити шоуто?

— Страхувам се, че да — въздъхна Дарси. Поне броят им намалява. Две от жените решиха да отидат в Париж и да станат модели. А друга ги шокира като им съобщи, че ще избяга с тайния си любовник. Тъй като за момента само Маги и Ванда бяха въвлечени в шоуто, Дарси имаше нужда всяка останала жена да участва.

Но те всички отказваха.

Грегори поздрави Радинка с целувка по бузата.

— Мамо, не трябва да стоиш права. Седни.

— Добре съм. — Радинка нагласи вратовръзката на сина си. — Не се тревожи.

Дарси прегърна Радинка.

— Толкова е хубаво да те видя отново.

— Нашата Дарси, телевизионен режисьор! — Радинка радостно й се усмихна. — Толкова съм горда с теб.

Дарси почувства как топлината плъзва по бузите й.

— Благодаря, че се обади на агенцията за таланти вместо мен.

— Бях щастлива да помогна. Винаги съм знаела, че ще бъдеш благословия за всички ни. Не го ли казах? — Радинка почука с пръст по слепоочието си, което беше нейният начин да напомни на всички, че може да предсказва бъдещето и освен това, никога не греши.

— Да — промърмори Дарси, бузите й все още горяха. Честно казано, нейният ограничен начин на живот винаги изглеждаше повече като кошмар, отколкото като благословия. Тя се обърна към булката, която беше облечена в елегантна рокля от бял сатен. Редица от плисета подчертаваха тънкия й кръст, а воалът се спускаше до средата на гърба й. — Шана, изглеждаш толкова красива. И толкова щастлива.

Шана се засмя и погледна към съпруга си, който стоеше до нея.

— Аз съм щастлива. И благодаря за еднаквите хавлии. Харесва ми да виждам новите си инициали избродирани върху джоба. Това беше много мило от твоя страна.

Дарси махна, за да отпъди комплимента.

— Беше удоволствие. И пожелавам и на двама ви много…

— Фантастично! — силното възклицание на Грегори привлече вниманието на всички. Той се беше заговорил с Роман, но сега сграбчи Дарси за раменете. — Познай какво? Роман е подписал договор за имота под наем, за който ти говорих.

— За вампирския ресторант?

— Не, за пентхауса. За риалити шоуто.

Дарси ахна.

— Онзи огромният на Ралий Плейс? С плувния басейн и джакузито на покрива?

— Аха — ухили се Грегори. — Разположен е на два етажа, плюс още един за прислугата.

— Идеален е! — Дарси се обърна към Роман. — О, благодаря ти!

— Радвам се да помогна. — Усмивката на Роман угасна, когато се наведе към Грегори. — Искам някакви отстъпки от ДВК за това — безплатни реклами за моята фюжън кухня и новия ресторант.

— Няма проблем — увери го Грегори. — Заемам се с това.

Дарси се обърна към Маги и Ванда.

— Чухте ли това? Имаме си пентхаус!

Маги изписка и я прегърна.

— Знаех, че ще се получи. Всичко се случва точно по начина, по който трябва.

Ванда се ухили.

— Това ще бъде толкова страхотно!

След като отново благодариха на Роман, Дарси и приятелките й се присъединиха към останалите дами от бившия харем.

— Чухте ли добрата новина? — Маги седна до принцеса Джоана.

— Моля ти се, какви добри вести можеш да донесеш? — Принцесата отпи малко Газирана кръв от чашата за шампанско. — Господарят има ли намерение да анулира сватбата?

— Не. — Ванда се стовари върху празен стол. — Роман е подписал договор за огромен пентхаус. И след като ще бъда част от риалити шоуто, ще живея там. Ще имам спалня само за себе си. И моя собствена баня. И джакузи.

— Мили боже — прошепна Кора Лий. Тя насочи обнадежден поглед към принцеса Джоана. — Това със сигурност звучи добре.

— Няма да се унижаваме по телевизията заради селяните — оповести принцесата. — Освен това, след като три от нас напуснат харема, скоро ще имаме повече стаи в къщата на Грегори.

— Точно така — съгласи се лейди Памела Смайт-Уортинг. Тя погледна с пренебрежение Дарси. — Предполагам, че ти и Маги ще се присъедините към този абсурден пентхаус.

— Вероятно. — Дарси зае последното свободно място на масата.

— Тогава у Грегори ще останем само четири — усмихна се самодоволно принцеса Джоана. — Ще ни бъде доста удобно.

Дарси простена уморено. Тези жени бяха толкова упорити. Щеше да има големи проблеми със Слай, ако не осигуреше бившия харем. Мрачните й мисли бяха прекъснати от звуците на музиката. Групата беше започнала да свири.

— Това не е ли същата група, която свири на бала за откриването? — попита Маги.

— Да. „Високоволтовите вампири“. — Ванда придаде пухкав вид на лилавата си коса. — Барабанистът е доста сладък, не мислиш ли?

— Хмм. — Маги го огледа. — Не толкова, колкото дон Орландо.

И съвсем не толкова сладък като Адам Олаф Картрайт. Дарси изстена мълчаливо. Този мъж продължаваше да нахлува в мислите й. Огледа стаята, проверявайки другите гости. Имаше няколко привлекателни мъже на приема — Жан-Люк Ешарп, Ангъс Маккей. Дори Грегори беше сладък, като по-голям брат. Но те не са Адам.

Боже, започваше да сравнява всички мъже, живи или неживи, с Адам Картрайт. И дори още по-зле, нито един от тези мъже не можеше да се сравнява. И как биха могли? Те бяха студенокръвни създания на нощта. Адам беше Аполон, богът на слънцето. Излъчваше топлина и страст. Беше жив.

И забранен.

Бе страдала прекалено много от въвличането си във вампирския свят. Отказваше да го причини на друг. Колкото и да желаеше щастие на Роман и Шана, не можеше да предскаже как ще върви подобна връзка. Тя въздъхна и проследи с поглед как Роман придружи булката си до дансинга. Той я взе в ръцете си. Двамата се гледаха с толкова много любов, че беше болезнено да ги наблюдаваш. Дарси се обърна настрани, чувствайки се гузно за изблика на завист, който се беше промъкнал в сърцето й.

До масата се приближи сервитьор, за да напълни чашите им с Газирана кръв — фюжън питието на Роман от синтетична кръв и шампанско. Друг сервитьор обикаляше около масата и поставяше купи с храна пред всяка от тях.

Дарси се намръщи при вида на неравната, тъмночервена смес в купата си.

— Какво е това?

— О, Грегори ни разказа за него. — Маги взе лъжица и я мушна в гъстата лепкава течност в купата си. — Той е направил първия вкусов тест за Роман.

Лейди Памела повдигна вежда.

— Да не би да предлагаш да ям тази странна смесица?

— Да. — Маги вдигна лъжицата, за да я погледне. — Роман го е измислил точно за приема. Нарича се Червен кадифен пудинг — смес от синтетична кръв и бяла сватбена торта.

— Колко отвратително. — Принцеса Джоана бутна купата си към центъра на масата.

Веднъж поне Дарси в действителност да бъде съгласна с тираничната, стара, средновековна вампирка. С пристъп на гадене, тя премести купата си настрана.

Маги остави лъжицата си и се загледа към булката и младоженеца, които танцуваха валс на дансинга.

— Изглеждат много щастливи.

Смехът на Шана прозвуча, когато тя, без да иска, настъпи крака на Роман.

Лейди Памела подсмръкна.

— Очевидно никога не се е облагодетелствала от подходящ учител по танци.

— Si — кимна Мария Консуела и конусовидната й шапка се залюля. — Можеш да я облечеш в чудесна рокля, но това не променя истината. Тя не е нищо друго, освен нисш крепостен.

Роман спря в средата на едно бързо завъртане, за да наведе жена си настрани и да положи дълга целувка върху устните й.

Маги въздъхна замечтано.

— Това е толкова романтично. Точно от този тип неща, които би направил дон Орландо.

Ванда изсумтя.

— От това, което чух, дон Орландо предпочита да танцува в хоризонтално положение.

Маги се намуси.

— Тези слухове са лъжа. Дон Орландо чака подходящата жена. Мен.

Дарси размени поглед с Ванда. И двете се надяваха сърцето на Маги да не бъде разбито.

— О, вижте, и други хора започват да танцуват. — Кора Лий потупа устни с бялата си ленена салфетка. Дарси потръпна, когато осъзна, че южняшката красавица в действителност бе излапала цялата си купичка с Червен кадифен пудинг.

Кора Лий отвори жълтото си ветрило.

— Трябва да обявя, че се надявам някой да ме покани на танц.

— Мен също — каза лейди Памела. — Просто обожавам да танцувам. О, браво. Конър идва насам. Той танцува превъзходно менует.

Дарси настръхна. Стисна здраво двете си ръце и се съсредоточи върху чистата бяла покривка пред себе си. Беше достатъчно трудно да се изправи пред него преди. С малко късмет, той щеше да покани лейди Памела или Кора Лий на танц.

— Добър вечер, дами. — Ниският му глас се понесе като приятна музика, която Дарси някога мислеше за очарователна. Но сега й донесе само спомени за онази ужасна нощ.

— Я виж ти, Конър, толкова мило от твоя страна да спреш тук. — Кора Лий запърха с ветрилото си. И с миглите си. — Опита ли пудинга? Беше поразително вкусен.

— Не съм го пробвал още. — Последва неловко мълчание.

Лейди Памела си играеше с копчето на бледорозовите си ръкавици.

— Времето е прекрасно.

Конър беше мълчалив. Дарси погледна нагоре и откри, че той я наблюдава с тази нотка на съжаление в сините си очи. Спомените от онази ужасна нощ проблеснаха в ума й. Ужасът се смеси с миризмата на кървавия пудинг. Стомахът й се разбунтува.

— Изглеждаш прекрасно, Дарси — каза меко Конър.

Тя преглътна трудно жлъчката в гърлото си. Да, гнилото зелено винаги е било нейният цвят.

— Искаш ли да танцуваме?

Тя поклати глава, избягвайки тъжните му очи. Маги я сбута под масата и я стрелна с неодобрителна гримаса.

— Аз… Аз съжалявам. Не мога — прошепна Дарси.

Маги стана.

— За мен ще е удоволствие да танцувам с теб.

Конър кимна.

— Благодаря ти, моме. — Той повдигна ръка и придружи Маги до дансинга.

Ванда се наведе близо до Дарси и прошепна:

— Защо си толкова гадна с Конър? Той те е спасил.

Дарси поклати глава, неспособна да обясни. Тя стисна очи, за да блокира гледката на Газираната кръв и Червения кадифен пудинг.

Ванда въздъхна.

— Трябва да спреш да се бориш с това. Спомни си какво казва Маги — всичко се случва с причина. И ти е трябвало да бъдеш тук.

Тук? Когато умът й крещеше с всеки удар на сърцето й да счупи оковите и да избяга? Тя все още мечтаеше за слънцето. Копнееше да бъде със семейството си. Искаше да тича по плажа. Желаеше да бъде с Аполон, богът на слънцето. Адам. Искаше да бъде с Адам.

Пое дълбоко дъх и се приготви за болката от реалността. Тя я заля, изми мечтите й и я остави да се чувства измръзнала и празна.

— О, не! — ахна лейди Памела. — Виж кой тъкмо влезе в балната зала.

Дарси погледна назад. Корки Кърант и екипът й от ДВК бяха пристигнали. Корки огледа залата и махна на оператора си да я последва. Тя тръгна към дансинга, с намерение очевидно да вземе най-напред интервю с новобрачните.

— Тази жена е зла — оповести Мария Консуела. — Вярвам, че е била мъчител по време на Испанската инквизиция.

— Това не е нищо повече от слух — увери я принцесата. — Но тя работеше за Хенри VIII в лондонската кула.

— О, милост. — Кора Лий затвори ветрилото си. — А ако ни забележи?

— Сигурна съм, че вече го е направила — измърмори Ванда.

— Тя ще дойде да ни измъчва. — Мария Консуела нервно тракаше с мънистата на молитвената си броеница. — Ще каже на всички, че господарят ни е зарязал заради смъртна брюха12.

— И ще покаже нашето унижение по телевизията. Просто не мога да го понеса. — Лейди Памела заудря с ръка по гърдите си. — О, боже, ще припадна!

— Ето. — Принцеса Джоана вдигна купата с кървавия пудинг към носа на лейди Памела. — Дишай дълбоко.

Лейди Памела помириса и незабавно се оживи.

— О, трябва да кажа, че това мирише направо възхитително. — Тя се наведе напред и вдиша отново.

— Какво ще правим? — Кора Лий метна ветрилото си на масата. — Толкова съм засрамена. О… — възкликна тя и посочи лицето на лейди Памела, — имаш петно на носа си.

Лейди Памела бързо забърса капката кървав пудинг от върха на високомерния си нос.

— Може би трябва да напуснем. Да изтичаме към стаята за отдих и да се скрием.

Дарси беше търпяла достатъчно.

— Защо всички настоявате да действате като жертви?

Кора Лий изправи глава и къдриците й подскочиха.

— Защото сме.

— Не трябва да сте. — Дарси се наведе напред. — Вземете в ръце собствените си съдби.

Принцеса Джоана се нацупи.

— Но господарят…

— Забрави за господаря. Той ви изневери с друга жена, нали така? — Дарси прикова всяка жена с остър поглед и им даде вариант на истината, която се надяваше, че ще ги мотивира. — Вие заслужавате повече от това. Заслужавате мъж, който ви иска, който ще се отнася към вас с почит и уважение.

Лейди Памела дръпна копчето на ръкавицата си.

— Предполагам, но…

— Слушайте — прекъсна я Дарси. — Ето какво се е случило. Отказали сте да се отнасят зле към вас, затова сте напуснали.

— Това не е истина — каза Мария Консула. — Той ни изхвърли.

— Никой от вампирите навън, които гледат телевизия не знаят това.

Принцеса Джоана присви очи.

— Да не предлагаш да излъжем?

— Предлагам вие да поемете контрола — каза Дарси. — Когато Корки Кърант дойде тук, ще направи всичко, за да ви унижи. Но вие може да я спрете. Само кажете, че Роман ви е предал с друга жена, така че вие сте решили да го напуснете.

Кора Лий прехапа устни.

— Ще ни повярват ли?

— Защо не? Заемете силна позиция по този въпрос и повярвайте ми, всички дами ще ви аплодират.

Жените се спогледаха една друга, израженията им все още бяха изпълнени със съмнения. Дарси ги побутна по-силно.

— Ако искате всички да повярват, че сте отхвърлили Роман, може да кажете, че планирате да изберете сами следващия си господар.

Лейди Памела поклати глава.

— Просто не е прието.

— Има пръв път за всичко. Кажете на Корки, че планирате да си изберете господар. Тогава никой няма да мисли, че сте опозорени. Ще си мислят, че сте силни и смели.

— Винаги съм искала да съм смела — прошепна Кора Лий. — Но е твърде страшно.

— Тя идва. — Ванда махна към Корки Кърант, която се спусна към масата им със злобна, самодоволна усмивка.

— Не я оставяйте да ви унижи — предупреди ги Дарси. — Във вашата власт е да я спрете.

Дамите погледнаха отчаяно принцеса Джоана. Тя изправи рамене. Лененият й воал се залюля, когато тя повдигна брадичка.

— Ще го направим. Ще участваме в твоето шоу и ще изберем следващия си господар сами.

— Да! — Ванда удари по масата с юмруци. — Това ще бъде толкова готино.

Мария Консуела стисна здраво в ръце молитвената си броеница.

— Само мога да се моля да не бъде толкова болезнено, колкото Испанската инквизиция.

— Нищо не е толкова болезнено като Испанската инквизиция — усмихна се Ванда закачливо и очите й заблещукаха. — Но веднъж да намерим най-сексапилния мъж на планетата, той ще е добре дошъл да ме измъчва, колкото си поиска.

Дарси се отпусна в стола си с усмивка. Беше го направила. Имаше пет съдии от бившия харем, огромен пентхаус с джакузи и петнадесет мъже, състезаващи се за титлата. Всичко си идваше перфектно на мястото.

— Нека шоуто да започне.