Тя посочи факса на бюрото си. Андрюс кимна.

— Роди се Младенец — прочете тя, като разглеждаше снимката на човека от Каймака, проснат на църковния под. — Статия на първа страница в това издание ни обвинява, че създаваме всевъзможни невротици — от некрофили нататък. Пък и онази другата снимка — още не знаем кой я е направил — тук, на трета страница.

— Видях я.

— Сега искат гаранции, че бившите членове на Каймака ще си останат фриволни и няма неизбежно да се превръщат в нежелани елементи.

— За първи път се случва такова нещо.

— Разбира се — усмихна се тя. — Обикновено се държат достатъчно прилично и изчакват някоя и друга седмица, преди да започнат да се държат антисоциално — пък и богатството обикновено компенсира повечето обичайни неприспособимости. Но според обвиненията ние или избираме не когото трябва — което е абсурд, — или не ги преглеждаме както трябва при напускане — което е пълен абсурд. Първото — защото интервютата ги правя само аз; а второто — защото не можеш да изриташ никого половин век или повече напред в бъдещето и да очакваш той да се приземи на два крака и пак да си е той — нормален, бодър и весел, — без значение каква ориентация ще му дадеш. Нашите хора обаче правят добро шоу от цялата тази работа, защото, общо взето, нищо не правят.

Но и Мур, и Унгер са били сравнително нормални; никога не са се познавали особено добре. И двамата са наблюдавали малко по-внимателно от другите в Каймака как световете им се превръщат в история, и двамата са го приемали много навътре. Но проблемът им е бил междуличностен.

Андрюс не се обади.

— С това искам да кажа, че е обикновен случай на ревност към една жена — нещо непредвидимо и присъщо на човека. Не бих могла да предвидя конфликта им. Това че времената се менят, няма нищо общо с тази история. Нали така?

Андрюс не отговори.

— Ето защо проблем няма — продължи тя. — Ние не изхвърляме на улицата Каспар-Хаузеровци. Просто прекарваме богати хора с добър вкус няколко поколения напред в бъдещето — и те се справят добре. Единственият ни пропуск досега се дължи на мъжки антагонизъм от взаимоускоряваща се разновидност, причинен от красива жена. Това е. Съгласен ли си?

— Мислел си е, че наистина ще умре… — каза Андрюс. — Изобщо не се сетих, че той нищичко не знае за Световния правен кодекс.

— Дребна работа — махна тя с ръка. — Нали е жив.

— Трябваше да видите лицето му, когато се свести в клиниката.

— Лицата не ме интересуват. Виждала съм ги твърде много. Проблемът ни сега е да изфабрикуваме проблем и да го решим, за да е доволно правителството.

— Светът се променя толкова бързо, че и аз, кажи-речи, трябва всеки ден да се нагаждам към него. Тези нещастни…

— Има и неща, които не се променят — прекъсна го Мери Мод, — но разбирам накъде биеш. Много умно. Ще наемем независим психоекип, за да направи проучване, което да установи, че Каймакът се нуждае от по-голяма приспособимост и да препоръча да си оставяме един ден в годината за терапевтични цели. Всеки такъв ден ще провеждаме в различни краища на света, на места, където не се правят Купони. Сума ти градове реват за концесии. В тези дни ще вършим прости неща, които ни помагат да се приспособим към общуване с хора извън Каймака. А вечерта — лека вечеря, после — някакво приятно развлечение и танци. Танците са добри за душата, отпускат, премахват напрежението. Сигурна съм, че така ще бъдат удовлетворени всички засегнати страни — при това, последното, тя се усмихна.

— Вярвам, че сте права — обади се Андрюс.

— Естествено. След като психоекипът изпише няколко хиляди страници, ти ще нахвърлиш неколкостотин, за да обобщиш откритията им и да ги оформиш в резолюция, която да бъде прочетена пред съвета.

Той кимна.

— Благодаря за предложението.

— Моля, пак заповядай. Нали затова ми плащат.

След като той си тръгна, Мери Мод си сложи черната ръкавица и бутна още една цепеница в камината. С всяка година истинските цепеници ставаха все по-скъпи и по-скъпи, но тя нямаше вяра на печки без пламък.



След три дена Мур вече се бе възстановил достатъчно, за да изпадне отново в сън. Щом подготвителната инжекция притъпи сетивата му и очите му се затвориха, той се зачуди какъв ли извънземен Страшен съд ще завари, когато се събуди. Ала знаеше, че каквото и да донесе Новата година, неговият кредит ще е добър.

Заспа, а светът се въртеше ли, въртеше…

Загрузка...