Стоманеният плъх спасява света

Глава 5

Честно казано, никога не съм обирал банки с такава лекота и не съм разбивал по-прости ключалки. Заведението, което избрах, се намираше в центъра на град с абсолютно невероятното название „Хартфорд“. Това беше здрава постройка от сив камък, всички отвори в него бяха препречени с метални пръти. Но всичко това нямаше значение, защото от двете страни към банката прилепваха и други здания. Плъхът рядко влиза през парадната врата. Когато тръгнахме за удара, беше началото на вечерта и Слешър се тресеше от ужас въпреки огромното количество погълнат от него нискокачествен алкохол.

— Трябва още да почакаме — виеше той. — На улицата е пълно с народ.

— Именно това и ми трябва. Кой ще вземе да гледа още двама човека. А сега паркирай колата зад ъгъла, както се договорихме, и донеси чантите.

Носех в малък калъф инструментите си, а Слешър ме следваше с две големи чанти, които успяхме да купим по пътя. Отпред, в зданието вляво от банката, беше тъмно, и вратата, разбира се, бе заключена. Не беше голям проблем. Огледах тази ключалка още през деня и реших, че няма да имам никакви трудности с нея. С уредчето в лявата ръка обезвредих сигнализацията, а с дясната през това време действах с отверката. Ключалката се отвори толкова лесно, че Слешър дори не спря: той просто мина покрай мен с чантите си. Нито една жива душа на улицата не ни обърна ни най-малко внимание. Коридорът ни отведе до нови затворени врати, които преодолях със същата лекота. Накрая стигнахме до нужното място.

— Тази стая сигурно има обща стена с банката. Трябва да се уточни — казах аз.

Подсвирквайки си тихо, се захванах за работа. Бъдете спокойни, това не е първият ми грабеж на банка и изобщо не възнамерявах да бъде последният. От всички многобройни престъпни дейности ограбването на банки вероятно е най-полезната за личността и обществото. Личността, т.е. аз, ясно е, получава камара пари, това се подразбира от само себе си. При това носи полза и на обществото, като отново пуска в обръщение маса налични пари. Икономиката се стимулира, продавачите процъфтяват, народът с огромен интерес чете за престъпленията, а полицията получава шанс да прояви многобройните си таланти. Наистина, бях чувал, че някои глупаци твърдят, че това вредяло на банките. Глупости. Всички банки са застраховани, така че нищо не губят, а застраховките са нищожна част от общия оборот на застрахователните компании. Затова единственият резултат, който може да се получи, бе микроскопичното намаление на изплащаните в края на годината дивиденти. Съвсем малка цена за цялото добро, което се допринася. Затова, притискайки към стената ултразвукова сонда, се чувствах не крадец, а благодетел на човечеството. Е да, правилно, от другата страна имаше голямо помещение — несъмнено банката.

В стената минаваха множество тръби и кабели: вода и енергия, предполагам, че също и сигнализация. Отбелязах на стената положението им, докато системата не стана кристално ясна. Имаше област, свободна от всички препятствия, отбелязах я.

— Да влезем тук — казах аз.

— Как ще пробием стената? — Слешър се колебаеше между страха и алчността: и пари иска, и го е страх. Ясно е, че е дребен престъпник и това е най-големият удар в живота му.

— Защо да я пробиваме, глупако? — казах аз добродушно, вдигайки масера. — Просто ще я помолим да се отвори пред нас.

Разбира се, и понятие си нямаше за какво говоря, но видът на блестящия апарат явно го успокои. Превключих механизма така, че вместо да увеличава притеглянето на молекулите го намаляваше почти до нула. Бавно и внимателно прекарах накрайника на масера по отбелязаната област на стената, след това го изключих и прибрах.

— Нищо не стана — оплака се Слешър.

— Сега ще стане — леко бутнах стената с ръка и цялата подготвена площ се разпадна с леко съскане, плъзвайки се надолу като тънка струя прах, в която се и превърна.

Невидими от улицата, изпълзяхме вътре и започнахме да се промъкваме през високата стойка, зад която през деня стоят касиерите. Строителите предвидливо бяха разположили сейфовете в най-долния край на зданието, за да не се виждат от улицата, затова, спускайки се по стъпалата, можехме да се изправим и да продължим работата си с по-голям комфорт. Първо минахме бързо през две затворени врати и решетка от дебели стоманени пръти. Ключалките и сигнализацията им бяха толкова прости, че не си струва дори да ги споменавам. Вратата на сейфа изглеждаше по-внушително, но все пак се оказа невероятно лесно да се отвори.

— Погледни — зарадвано възкликнах аз, — тук има часовников механизъм, който сутрин отваря автоматично вратата.

— Знам — изстена Слешър. — Хайде да се махаме оттук, докато не се е включила сигнализацията…

Когато той се затича нагоре по-стълбата, му подложих крак и опрях крака си в гърдите му, докато обяснявах.

— Това е само за добро, глупаче. За да се отвори това нещо, трябва само да се нагласи часовникът, сякаш вече е сутрин.

— Невъзможно е! Той е зад два дюйма стомана!

Разбира се, откъде можеше да знае, че най-обикновеният манипулатор „СМ“ е предназначен за работа през всякакви стени. Като почувствах, че полето е обхванало зъбните колела, го обърнах и стрелките се завъртяха. Очите на Слешър се облещиха, механизмът издаде удовлетворено щракане и вратите се отвориха.

— Донеси чантите — заповядах аз, влизайки в сейфа.

Мъркахме и си подсвирквахме весело, докато ги наблъскахме здраво със големи пачки шумолящи банкноти. Слешър затвори и закопча чантата си пръв и започна нетърпеливо да ме подканва.

— Защо бързаш? — попитах аз, като затворих чантата и събрах инструментите. — Необходимо е време, за да се направи всичко, както трябва.

Събирайки последните инструменти, забелязах как една от стрелките мръдна и замря. Любопитно. Отрегулирах напрежението на полето, станах, като държах индикатора в ръце и се огледах. Слешър стърчеше до стената и се занимаваше с някакви метални сандъчета.

— Какво правиш? — попитах внимателно.

— Проверявам дали в тези боксове няма някакви камъчета.

— Аха, ето с какво си зает, да беше ме попитал първо.

— Мога и сам — мрачно и самоуверено отговори той.

— Да, но при това можех да не пипам сигнализацията и да не викам полицаите. А сега ти направи точно това — казах аз студено и злобно.

Направо прекрасна гледка бе да видиш как Слешър пребледня. Ръцете му затрепериха така, че дори изпусна сандъчето, след това подскочи и се хвърли към чантата с парите.

— Ето ти, пън такъв — изръмжах аз и той усети думите ми по задника си. — Сега взимай нещата, излизай навън и пали колата. Аз съм след теб.

Залитайки, Слешър се изкачи по стълбата. Последвах го по-спокойно, като спирах на всички врати и решетки, за да ги затворя и така максимално да усложня работата на полицията. Те ще знаят, че в банката са се опитали да нахълтат, но няма да разберат за грабежа, преди да събудят някого от банковите чиновници и с негова помощ да отворят сейфа. През това време благополучно ще се разтворим във въздуха.

Но като се качих по стълбите, чух воя на сирените и видях през прозореца приближаващата се полицейска кола. Да, бързо, невероятно бързо за такова древно и примитивно общество. Макар че това бе и много естествено. Вероятно престъпленията и разкриването им поглъщат по-голямата част от енергията им. Наистина, без да губя в този момент време за философстване, пропълзях зад касовата стойка, бутайки пред себе си чантата. Минах през отвора в другото здание и чух тракането на ключове в ключалката на входната врата. Всичко бе както трябва. Когато влязат, ще се измъкна на улицата. Така и стана. Погледнах навън и видях, че всички от полицейската кола влязоха в банката, а наоколо се бе събрала малка тълпа от любопитни… Всички стояха с гръб към мен. Бавно излязох и тръгнах надолу по улицата.

Тези първобитни фараони са много бързи. Явно от големия опит в лов на моите колеги. Не успях да стигна до ъгъла, когато те вече се изнизваха от вратата, от която излязох и аз, надувайки пронизителните си свирки. Влезли са в банката, видели са дупката в стената и са минали по пътя ми. Бързо се огледах — озъбени лица, сини униформи, лъскави копчета и пистолети — препуснах бегом.

Зад ъгъла и в колата.

Само че улицата се оказа празна и колата я нямаше.

Вероятно Слешър е решил, че е заработил достатъчно за една вечер и е заминал, оставяйки ме в ръцете на закона.