XXII

Когато бдителното око примигне, наблюдаваните неизменно усещат мига на свобода.

Изумителен вопъл се изтръгна от дребното създание, наречено Оплаквача. То сръчка носачите си. Те се втурнаха напред и го внесоха в лагера на Тъкача на сенки, докато стражът от южната му страна не гледаше.

Оплаквача остана само колкото да се видят, да поговорят накратко, да обменят възгледи и достигнат договореност, според която той трябваше да избегне неизбежното предателство на Дълга сянка и да изплува отново в мига, в който заплахата от Талиос изчезне.

Когато разузнавачите на Дълга сянка отново го засякоха, той отдавна си бе тръгнал оттам. Единственото доказателство за посещението му бе подобреното състояние на Тъкача на сенки. А той го прикриваше добре.

Загрузка...