LXXX

Смедс постави последния камък върху грамадата над гроба на стареца. Сълзите му бяха пресъхнали. Гневът бе кротък. Не беше справедливо Рибока да го покоси холера, след като понесе най-големите злини от най-злобните разбойници на света. Но нямаше справедливост на този свят.

Ако имаше, тук щеше да е Тими Локан, не Смедс Стал.

Смедс продължи към Розоград. Година по-късно той бе негов почтен гражданин, собственик на мизерстваща пивоварна. Живееше добре, но без излишна показност, която би могла да събуди нежелано любопитство. Никога не разказа своята история никому.

Загрузка...