На Хариет,
светлина на живота на г-н Джордан,
и на Емили,
светлината на моя.
И падна Сянката над Земята, и Светът бе раздран камък от камък. Отдръпнаха се океаните и планините бяха погълнати, а народите бидоха разпръснати по осемте краища на Света. Луната бе като кръв, а слънцето бе като пепел. Моретата възвряха и живите завидяха на мъртвите. Всичко бе разбито и всичко бе изгубено, освен спомена, и един спомен над всички, за оногова, що донесе Сянката и Разрушението на Света. И го нарекоха Дракон.
@ Из „Алет нин Таерин алта Камора, Разрушението на света”
@ Неизвестен автор
@@ Четвърти век