ВАЛАКУЕНТА

Разказ за Валарите и Маярите според преданията на Елдарите

В началото Еру, Единствения, когото елфите наричат Илуватар, сътворил от своята мисъл Айнурите; и те запели пред него величавата Музика. В тази Музика се заченал светът, защото Илуватар й дал видим образ и Айнурите я съзрели като светлина в мрака. Прехласнали се мнозина от тях по нейната прелест и история, що Илуватар им показал като видение. А сетне Илуватар дал на видението плът сред Пустотата и пратил Тайния огън да пламти в сърцето на света; и нарекъл този свят Еа.

Тогава част от Айнурите пожелали да слязат на света в зората на Времето; на тях се паднало да го довършат и с тежък труд да сътворят онуй, що видели. Дълго се трудили те из простора на Еа, който е тъй необятен, че не може да го постигне мисълта на елфи и простосмъртни люде; и когато настанало време, сътворили Арда, наречена още Земя. А после облекли земни одежди и слезли сред Арда, за да живеят на нея.

За Валарите

Най-велики сред всички духове са онези, които елфите наричат Валари или Повелители на Арда, а хората често ги зоват богове. Властелините им са седмина; седем са и Валиерите — кралици на Валарите. Имената им знаем на елфически език, както е бил говорен във Валинор, макар че другояче ги назовават елфите от Средната земя, а и людете са ги надарили с безброй имена. Ето как се подреждат Властелините: Манве, Улмо, Ауле, Ороме, Мандос, Лориен и Тулкас; а имената на Владетелките са Варда, Явана, Ниена, Есте, Вайре, Вана и Неса. Мелкор вече не се числи между Валарите и името му не се изрича на Земята.



Манве и Мелкор били като братя в мисълта на Илуватар. Най могъщ сред ония Айнури, що слезли в света, бил изпървом Мелкор; ала Манве е най-любим за Илуватар и най-ясно разбира неговия замисъл. Той бил избран навеки за пръв сред кралете — властелин на Арда и повелител на всичко в нея. От всичко в Арда най-много обича ветровете, облаците и всички въздушни области — от висините до низините, от самото крайче на Воала на Арда до тихия ветрец, полъхващ над тревата. Наричат го още Сулимо — Властелин на Дъха на Арда. Радва се на птиците бързокрили, а те послушно летят накъдето ги прати.

Спътница на Манве е Варда, Повелителка на звездите, що познава всяко кътче на Еа. Тъй велика е нейната хубост, че не може да се изкаже със слова елфически или човешки; жив е още блясъкът на Илуватар върху нейния лик. В светлината намира тя сила и радост. От дълбините на Еа била дошла, за да помогне на Манве, защото познавала Мелкор още отпреди Музиката и го отхвърляла, а той я мразел и се страхувал от нея както от никой друг сред Валарите. Рядко се делят Манве и Варда и най-често остават във Валинор. Чертозите им са над вечните снегове на връх Ойолосе сред Таникветил — най-могъщата планина на света. Изправи ли се Манве от своя трон да огледа Земята, ако до него е Варда, взорът му стига безкрайно далеч през мъгла, мрак и морски дълбини. А щом Манве е с нея, Варда чува по-ясно от всички други гласовете, що отекват по земната твърд надлъж и шир над хълмове, над долини и над мрачните кътчета, сътворени от Мелкор. От всички Велики на този свят, елфите най-силно почитат Варда и с обич се прекланят пред нея. Елберет я наричат и нейното име с песни призовават, щом над Средната земя падне сянка и изгреят звездите.

Улмо е Властелин на Водите. Самотен живее той. Нийде не спира задълго, а броди на воля из дълбините по цялата Земя, че и под нея. По мощ е втори след Манве и преди сътворението на Валинор ги свързвала здрава дружба; ала отпосле рядко се сбирал с Валарите и посещавал съветите им само когато решавали велики дела. Защото мислел неспирно за цялата Арда и не му трябвало място за отдих. Не му била по сърце сушата земна и рядко се обличал в тяло, както правели неговите събратя. Щом го зърнели Чедата на Еру, смут велик ги обземал, защото страховит е Владетелят морски, като огромна вълна, тръгнала към брега с мрачен шлем от кипнала пяна и ризница искряща в сребристо-зелени отсенки.

Но въпреки туй обича Улмо и елфи, и хора, тъй че не ги изоставял даже когато се струпвал върху им гневът на всички други Валари. Понякога идва невидим до бреговете на Средната земя, а и навътре навлиза с талазите морски, за да засвири с рогове мощни от бяла раковина, наречени Улумури; и чуе ли някой звука им, никога не го забравя и вечно носи в сърцето си копнеж по морето. По-често обаче Улмо говори с гласове, що се чуват като звън на води и потоци. Защото негово царство са всички морета, езера, реки, ручеи и извори; елфите казват, че духът на Улмо тече по вените на света. Тъй стигат до него, даже и в дълбините, вести за всички беди и скърби на Арда, що инак биха останали незнайни за Манве.

По мощ и сила Ауле почти не отстъпва на Улмо. Нему се пада властта над всичко в земната твърд на Арда. В началото той често се трудел заедно с Манве и Улмо; негово дело е цялата суша. Той е ковач и майстор на всички занаяти, а най-много обича делата изкусни, били те дребни или могъщи като величавите градежи от славното минало. Негови са и безценните камъни в земните недра, и златото с блясък омаен, и високите планини, и бреговете морски. Най-много премъдрости е дал той на Нолдорите и винаги е бил техен приятел. Люто завиждал Мелкор, защото Ауле му бил най-близък по дух и могъщество; дълго пламтяла вражда между тях и Мелкор вечно съсипвал делата на Ауле, а Ауле с труд и мъка поправял злините негови. И двамата желаели да творят неща нови и непознати за всички други, а всяка възхвала на своите умения и изкуства слушали с радост. Но Ауле си оставал верен на Еру и се прекланял пред волята му във всичко, що вършел; не завиждал на чуждото дело, а охотно съветвал и сам дирел съвети. Мелкор пък хабял напразно духа си в злоба и завист, додето накрая вече нищо не можел да стори, без да е пълно с подигравка към чуждата мисъл или с безцелна разруха.

Съпруга на Ауле е Явана, Дарителката на плодове. Обича Явана всичко, що расте по земята и помни в ума си всяка негова форма — от величавите дървеса в гори отдавна изчезнали до мъха по скалите или дребните и потайни гъбки в сивата плесен. Втора по слава и почит е тя подир Варда сред кралиците на Валарите. Яви ли се в тяло женско, изглежда висока и стройна, пременена в зелени одежди; ала понявгаж избира и други форми. Виждали са я да се възправя като дърво под небесата, със Слънцето вместо корона; а от клоните златна роса се лее и дето докосне земята безплодна, ширват се ниви зелени; корените пък докосват водите на Улмо, а сред листата шепне ветрецът на Манве. Елдарите я наричат Кементари, Владетелка на Земята.

Двамата братя Феантури, повелители на духовете, най-често биват наричани Мандос и Лориен. Ала всъщност тъй се наричат техните обиталища, а истинските им имена са Намо и Ирмо.

По-големият, Намо, живее сред Мандос, що е на запад от Валинор. Пази той Домовете на мъртвите и призовава духа на всеки загинал. Никога не забравя и знае всякоя жива твар, била тя минала или бъдна, освен онези, що още са само в мисълта на Илуватар. Той е Съдникът на Валарите, ала присъда изрича само когато Манве го моли. Вайре Тъкачката му е съпруга и всичко станало в безкрайното Време тя е втъкала из своите изкусни плетки сред вечно растящите чертози на Мандос, за да наметне с одежди отминалите епохи.

По-малкият, Ирмо, е повелител на сънищата и мечтите. Сред Лориен са неговите градини в царството на Валарите и няма по-прелестно място на света, изпълнено с безброй всемогъщи духове. Нежната Есте, целителка на страдания и умора, е негова съпруга. Сиви одежди носи тя и покоят е нейният дар. Денем не скита, а дреме на остров потаен сред сенчестото езеро Лорелин. От чешмите на Ирмо и Есте черпят сили и свежест всички във Валинор; а често даже самите Валари идват в Лориен, та да подирят разтуха и отдих подир тежкия труд из Арда.

По-могъща от Есте е Ниена, сестра на Феантурите; тя живее самотно. Скръбта познава до дъно и страда за всяка рана, причинена на Арда от злия Мелкор. Тъй голяма била скръбта й от развоя на Музиката, че далеч преди края нейната песен се превърнала в тиха жалба и печалните звуци се вплели в съдбините на света, още преди да е сътворен. Ала тя не плаче за себе си и който я чуе, се учи на състрадание и твърда вяра. Нейният дом е на запад от Запада, по най-далечните брегове на света; рядко идва във Валимар, где цари светла радост. Предпочита да навестява близките до нея чертози на Мандос; и всички чакащи там я призовават, защото носи сила духовна и превръща скърбите в мъдрост. Нейният дом има прозорци навън, към стените на Битието.

Велик по сила и доблест е Тулкас, наречен още Асталдо Храбрия. Той последен пристигнал сред Арда да помогне на Валарите в първите битки против Мелкор. Радост му носят борбите и надпреварата; а жребец не язди, защото е неуморен и няма на този свят по-бързи нозе от неговите. Крепка плът има и злато блести в косите и брадата му, а в двете си ръце мечове носи. Не го е грижа за бъдно и минало, нито пък знае да дава съвети, ала е верен приятел. Съпругата му е Неса, сестра на Ороме, снажна и бързонога. Елените са й любимци и вечно я следват, щом развее коси по вятъра и побегне из горските дебри, бърза като стрела. Танцът й носи наслада, затуй тя често танцува из Валимар по вечнозелени ливади.

Могъщ властелин е Ороме, може би не тъй силен както Тулкас, ала по-страшен в гнева си; защото Тулкас вечно се смее, било то на кървава рат или на дружеска схватка, смеел се даже в лицето на Мелкор през древните битки. Ороме толкоз обичал Средната земя, че с нежелание я напуснал и последен дошъл във Валинор; в стари времена често прехвърлял планините и повеждал войската си към хълмистите равнини. Той е ловец на чудовища и зли твари, радост му носят конете и хрътките; обича дърветата горски и затуй го наричат Алдарон или още Таурон, Властелин на горите. Нахар пък се казва жребецът му, бял под лъчите на слънцето и сребристо искрящ през нощта. А Валарома се нарича мощният му рог, чийто зов е като пурпурен слънчев изгрев, като блясък на мълния в облаците. Неведнъж се е чувал този зов сред горите на Явана във Валинор, защото там учел Ороме бойците си как да преследват злите твари на Мелкор. Съпругата му е Вана Вечномладата, по-малка сестра на Явана. Под нейните стъпки напъпват цветята и разцъфтяват, щом ги погледне, а птиците песен запяват, чуят ли че наближава.



Тези са имената на Валарите и Валиерите. Разказахме тук накратко как са ги видели Елдарите сред Аман. Но в каквито и славни форми да са се явили пред Чедата на Илуватар, били са само воали над истинската им хубост и сила. Малко се помни от онуй, що са знаели нявга Елдарите, ала и то е нищожно пред тяхната същност, зародена нейде далече във времена и простори, недостъпни за нашата мисъл. Деветима били най-почитани и могъщи, един обаче отпаднал, та останали Осмината, наречени Аратари, Върховни властелини на Арда: Манве и Варда, Улмо, Явана и Ауле, Мандос, Ниена и Ороме. Манве е техен крал и има грижа за съюза им с Еру, ала по мощ и слава са равни, далеч над всички останали, били те Валари, Маяри или други пратеници на Илуватар в Еа.

За Маярите

Заедно с Валарите дошли и други духове, чието битие също започвало още преди света, ала били от по-нисък ранг. Наричали се Маяри — поданици на Валарите, техни слуги и помощници. Елфите не познават броя им и само за малцина са измислили имена Чедата на Илуватар, защото напуснат ли Аман, Маярите рядко посещават Средната земя във форма зрима за елфи и хора.

Най-главни между онези Маяри от Валинор, чиито имена още се помнят в преданията за Древните дни, са Илмаре, помощничката на Варда и Еонве, знаменосец и глашатай на Манве, несравним по воинска доблест сред цяла Арда. Ала от всички Маяри най-добре опознали Чедата на Илуватар двамина — Осе и Уинен.

Осе е васал на Улмо и владее моретата, що мият бреговете на Средната земя. Не слиза към дълбините, защото обича бреговете, островите и ветровете на Манве; радват го бурите и смехът му често се носи сред грохота на вълните. Съпругата му е Уинен, Владетелка на моретата, чиято коса се разстила из всички води под небесата. Обича тя всяка жива твар и всяко растение сред водите солени; нея зоват моряците да укроти вълните и да смири яростта на Осе. Нуменорците дълго живели под нейна закрила и я почитали наравно с Валарите.

Мелкор ненавиждал морето, понеже нямал власт да го покори. Разказват, че при сътворението на Арда опитал да привлече Осе, като му обещал цялото царство на Улмо. И в древни времена настанали страховити бедствия морски, що причинили много зло и на сушата. Но по молба на Ауле успяла Уинен да укроти Осе и го довела пред Улмо; там той измолил прошка, приел отново властта на Улмо и му останал верен. Поне отчасти, защото продължил да обича дивото буйство и понякога беснее на воля, без да е чул повеля от своя властелин Улмо. Затуй всички пътници по вълните морски може и да го обичат, ала не му се доверяват.

Мелиан се нарича онази, която служела едновременно на Вана и Есте; дълго живяла тя в Лориен и полагала грижи за дърветата и цветята в градините на Ирмо, докато накрая преминала в Средната земя. Гдето и да отиде, славеи пеят след нея.

Най-мъдър сред Маярите бил Олорин. Той също живеел в Лориен, ала пътят му често го водел към дома на Ниена, от която се учел на милост и търпеливост.

За Мелиан е разказано повече в „Куента Силмарилион“, ала за Олорин там не се споменава, защото макар да обичал елфите, той бродел сред тях невидим или под форма близка до тяхната, тъй че не знаели те откъде идват прелестните видения и мъдрите мисли, що сам Олорин влагал в сърцата им. В по-сетнешни той станал приятел с всички Чеда на Илуватар, жалел за техните скърби и който го слушал, мигом забравял покрусата и пропъждал виденията на мрака.

За враговете

Най-последно стои името на Мелкор — Онзи, що се възправя със Сила. Ала изневерил е той на това име, затуй не го изричат Нолдорите, които сред всички елфи понесли най-много злини от неговата злоба и му отредили името Моргот — Мрачният враг на света. С велика мощ го надарил Илуватар, тъй че бил равен на Манве. Имал дял в силата и мъдростта на всички други, но обръщал всичко това само към злото и напразно прахосвал сили за жестокост и тирания. Защото алчно копнеел за Арда и всичко в нея; мечтаел наместо Манве сам той да властва над всички свои събратя.

И поради гордост безмерна рухнал от величие към презрение спрямо всичко извън самия себе си, докато станал накрая дух безмилостен и суетен. Мъдростта превърнал в лукавство на лъжец безсрамен, за да прекланя пред своята воля всеки, когото решал да използва. Отначало копнеел за Светлината, ала щом не можел да я притежава само за себе си, гневно слязъл надолу към Мрака сред яростта на свирепи огньове. Тъкмо мрака използва най-често за своите зли дела в Арда и е вселил страх от тъмното в душата на всяка жива твар.

Но с тъй велика мощ се бил въздигнал във времена незапомнени, че дълго имал надмощие над всички Валари начело с Манве и владеел почти цялата земна твърд. И не бил сам. В дните на неговото величие мнозина Маяри се подлъгали по блясъка и останали в негова власт даже когато рухнал към мрака; сетне подмамил на своя служба и други с лъжи и измамни дарове. Най-страховити сред тия духове са Валараукарите — огнени чудовища, наречени в Средната земя с името Балрози или демони на ужаса.

Сред ония от неговите слуги, които имат названия, най-могъщ бил духът, наречен от Елдарите Саурон или Гортаур Жестоки. Отначало той бил един от Маярите на Ауле и познавал много от премъдростите на своите събратя. Във всички дела на Моргот из Арда, във всяка негова злина и лукавство имал пръст и Саурон, който по злоба му отстъпвал само защото дълго служил на чужда воля, вместо на своята собствена. Ала подир дълги години той се въздигнал като сянка на Моргот, като призрак на неговото коварство и поел същия гибелен път надолу към Пустотата.

ТЪЙ ЗАВЪРШВА ВАЛАКУЕНТА.

Загрузка...