Проклятието на Мидас

— Извинете — каза Нюман най-сетне, бършейки очите си, — но не можах да се сдържа. Наказания, а! Ех, мистър Фрай, позволете ми да ви успокоя. На ваше място не бих се плашил от наказанията. Щом започнаха да пристигат сведенията какво сте вършили с роботите си, естествено, ние назначихме специален екип да ви следи и представихме доклад в централното ведомство. В него направихме известни… ъ-ъ… препоръки и… е, с една дума, отговорите дойдоха вчера. Мистър Фрай, Националната продоволствена комисия с радост узна за вашия принос към решаването на разпределителния ни проблем. Докато се извърши допълнително проучване, приехме пробна програма за образуване на групи от консумативни роботи из цялата страна въз основа на вашата идея. Наказания ли? Мистър Фрай, вие сте герой!

Но героят носеше отговорности. Те бързо станаха ясни на Мори. Дадоха му време да се отбие за малко при Чери, за да я успокои, после да обиколи триумфално досегашната си служба и накрая бе прехвърлен във Вашингтон за разпит. Завари Националната продоволствена комисия в трескава дейност.

— Това е най-важната работа, която сме извършили досега — каза му един от висшите чиновници. — Не бих се учудил, ако бъде и последната! Да, сър, ние се стараем да станем излишни завинаги и искаме всичко да върви добре.

— Всичко, с каквото мога да помогна… — подзе Мори свенливо.

— Вие свършихте отлична работа, мистър Фрай. Просто ни дадохте нужния подтик. Той беше непрекъснато пред очите ни, но толкова се бяхме задълбали в гората, че не забелязвахме дърветата, ако разбирате какво искам да кажа. Вижте, аз не съм кой знае какъв оратор, но това е най-голямата стъпка, която човечеството е направило от векове, а не мога да го изразя с думи. Позволете ми да ви покажа какво вършим.

Той и делегация от други служители на Продоволствената комисия и хора, чиито имена Мори бе срещал много пъти във вестниците, поведоха Мори на инспекционна обиколка из целия завод.

— Както виждате, това е затворен кръг — заявиха му, докато оглеждаха една зала, в която усърдно сновящи роботи-консуматори подготвяха партида обувки. — Нищо не се губи завинаги. Ако искате кола, получавате от най-новите и най-хубавите. Ако ли пък не, робот шофира колата ви, докато стане време да бъде върната и се построи нова за следващата година. Ние не губим металите — те могат да се използват повторно. Губим само малко енергия и труд. Слънцето и атомът ни осигуряват всичката необходима ни енергия, а роботите дават повече труд, отколкото можем да оползотворим. Същото важи, разбира се, за всички продукти.

— Но каква е тогава ролята на роботите? — попита Мори.

— Моля? — изрече недоумяващо един от най-големите хора в страната.

Мори беше затруднен. Анализът му го бе научил да не прахосва, а това тук безспорно беше явно унищожаване на блага, с какъвто и научен жаргон да си служеха.

— Ако консуматорът използва нещата само за да бъдат използвани — каза той упорито, съзнавайки на каква опасност се излага, — бихме могли да си служим с машини за износване вместо с роботи. В края на краищата защо да ги хабим?

Спогледаха се загрижено.

— Но нали именно това вършите вие — посочи един с лека нотка на заплаха.

— О, не! — възрази Мори бързо. — Аз вградих вериги на задоволството… така съм научен да конструирам, разбирате ли. Регулируеми вериги, естествено.

— Вериги на задоволството ли? — запитаха го. — Регулируеми?

— Да, точно така. Ако роботът не получава задоволство от използването на вещите…

— Не говорете глупости — изръмжа служителят от Продоволствената комисия. — Роботите не са човеци. Как ги карате да изпитват задоволство? И то регулируемо задоволство!

Мори обясни. Обяснението му беше крайно техническо, при което използва големи листа и сложни диаграми. Но в групата имаше подготвени хора и те се развълнуваха още повече отпреди.

— Прекрасно! — възкликна един в научен възторг. — Та по този начин се разрешава всеки възможен нравствен, правен и психологически проблем.

— Кое го решава? — попита служителят от Продоволствената комисия. — И как?

— Кажете му, мистър Фрай.

Мори се опита, но не успя. Ала можа да покаже как работи принципът му. Лабораторията на Продоволствената комисия му бе предадена ведно с толкова много помощници, че не знаеше как да се разпорежда с тях, и конструираха вериги на задоволството за цяла бригада роботи в една шапкарска фабрика.

Тогава Мори направи своята демонстрация. Роботите произвеждаха шапки от всички видове. В края на деня той регулира веригите и роботите взеха да пробват шапките, да се карат за тях, като всеки излизаше тържествено с огромна и разнообразна колекция. Металните им лица бяха неспособни да изразяват гордост или удоволствие, но и едното, и другото личеше от начина, по който носеха шапките си, от страстното им собственическо чувство… и от бързата им, по-старателна, по-усилена, по-всеотдайна работа за произвеждане на още по-голямо количество шапки… които също им бе разрешено да притежават.

— Виждате ли? — възкликна възторжено един инженер. — Те могат да бъдат нагодени да искат шапки, да ги носят ревностно, да носят шапките, докато станат на парцали. И не само заради самото носене — шапките са подтик за тях!

— Но как можем да продължаваме да произвеждаме само шапки и все повече шапки? — запита недоумяващо човекът от Продоволствената комисия. — Цивилизацията не живее само с шапки.

— Това именно му е хубавото — каза Мори скромно. — Гледайте.

Докато роботите-носачи внасяха кутии с ръкавици, той регулира веригата на задоволството. Произвеждащите шапки роботи се биеха за ръкавиците със същото механично настървение, както за шапките.

— И така би могло да стане с всичко, произвеждано от нас или от роботите — добави Мори. — Всичко от карфици до яхти. Важното е, че те получават задоволство от притежаването, а апетитът им може да се направлява според свръхпроизводството в различните индустрии и роботите ще изразяват признателността си, като работят по-усърдно. — Той се поколеба. — Точно това направих аз за моите слуги-роботи. Нещо като обратна връзка, разбирате ли. Задоволството води до повече работа, и то по-добра работа, — а това значи повече стоки, които можем да ги накараме да желаят, което пък значи подтик за работа и тъй нататък, кръгообразно.

— Затворен кръг — прошепна благоговейно човекът от Продоволствената комисия. — Този път истински затворен кръг!

И така неизбежният закон за предлагането и търсенето бе безвъзвратно отменен. Човечеството не беше вече затруднявано от недостатъчно предлагане или давено от свръхпроизводство. Всичко, от което се нуждаеше човечеството, го имаше. Това, което прогресът не изискваше, минаваше в ненаситния — и регулируем търбух на роботите. Нищо не се пропиляваше.

Защото всеки тръбопровод има два края.

Мори бе обсипан с благодарности, похвали, награди, устроиха тържествено шествие в негова чест през улиците на града и го настаниха на самолет за дома му. В това време Продоволствената комисия се бе самоликвидирала.

Чери го посрещна на аерогарата. Бъбриха си развълнувано през целия път до дома си.

Във всекидневната си довършиха целувката, с която се бяха посрещнали. Накрая Чери прихна да се смее.

Мори рече:

— Не ти ли казах, че напущам „Брадмур“? Отсега нататък ще работя за Комисията като цивилен консултант. Освен това — добави той тържествено — вече съм Осми клас!

— О, боже мой! — ахна Чери с такова благоговение, че на Мори му стана неловко.

— Разбира се — заяви той откровено, — ако е вярно всичко, което говореха във Вашингтон, много скоро класовете почти ще загубят значението си. Все пак това е голяма чест.

— Не ще и дума — каза Чери убедено. — Знаеш ли, татко е само Осми клас, а е съдия не знам от колко години.

Мори сви устни.

— Всички не могат да бъдат щастливци — каза той великодушно. — Естествено, класовете все още ще имат известно значение — например Първи клас ще трябва да консумира толкова и толкова за една година, Втори клас — малко по-малко и тъй нататък. Но всеки човек от всеки клас ще си има помощник-робот, разбираш ли, който ще извършва фактическото консумиране. В бъдеще специални двойници-роботи ще…

Чери го спря.

— Зная, мили. Всяко семейство получава робот-двойник на всеки член на семейството.

— Аха — каза Мори малко ядосан. — Как узна?

— Нашите двойници пристигнаха вчера — обясни тя. — Човекът от Комисията каза, че ние сме първите в района — понеже било твоя идея, разбира се. Дори не са задействувани още. Държа ги в Зелената стая. Искаш ли да ги видиш?

— Непременно — рече Мори възторжено. Хукна пред Чери да види резултатите от собствената си идея. Те бяха там, стояха неподвижни като статуи до стената и чакаха да им се пусне електрически ток, за да започнат изпълнението на безбройните си задачи.

— Твоят е много хубав — заяви Мори галантно. — Но… слушай, нужно ли е тази пущина да прилича на мен? — Огледа неодобрително хромираното лице на човека-робот.

— Само приблизително, каза човекът. — Чери беше точно зад него. — Забелязваш ли нещо друго?

Мори се наведе повече и се взря по-отблизо в чертите на робота-двойник.

— Хм, не — отговори той. — Гледа някак накриво, което не ми харесва, но… Аха, това ли имаш предвид! — Наведе се да разгледа един по-малък робот, полускрит между други. Той беше по-малко от два фута на ръст, с голяма глава, дебели крайници, издут корем. Фактически, помисли си Мори смаян, прилича почти на…

— Боже мой! — Мори се обърна кръгом и се вторачи облещено в жена си. — Да не би да искаш да кажеш…

— Именно това искам да кажа — отвърна Чери, изчервявайки се леко.

Мори протегна ръце да я сграбчи в прегръдките си.

— Мила! — извика той. — Защо не ми каза?