Проклятието на черната луна

Деветнадесет

Това беше втората най-дълга нощ в живота ми. Най-дългата предстоеше.

Запълвах времето, като подбирах най-добрите си спомени и ги съживявах в ярки подробности. Двете години, когато с Алина бяхме заедно в гимназията; семейното ни пътуване до остров Тайби, момчето, което срещнах там и което ми даде първата истинска целувка сред вълните, където родителите ми не можеха да ни видят; купона за завършването ми; прощалната забава на Алина, преди да тръгне за Ирландия.

Тишината дойде много преди зората.

Беше абсолютна. Часовете от пет до седем бяха толкова неземно тихи, че имах чувството, че килерът ми е бил сполетян от някакво космическо бедствие; че светът на Фае е победил в битката за правото да съществува точно на моята географска ширина и дължина, а аз и парцалите сме били захвърлени Другаде. Нямах представа точно къде може да се намира това Другаде, но в седем и двайсет и пет, в мига на изгрева беше все още толкова съвършено тихо, че когато положих ръка на бравата, ми хрумна, че може да отворя вратата във вакуума на открития космос.

Това определено щеше да опрости нещата.

Щях да съм мъртва и вече нямаше да се тревожа какво може да донесе денят.

Ако отворех вратата, трябваше да изляза навън. Не исках. Килерът ми беше удобен, безопасен и по всяка вероятност забравен. Какво щях да намеря навън? Как щях да се измъкна от града? Какво съществуваше отвъд границите на Дъблин? Бяхме ли загубили части от света снощи в една свръхестествена битка на световете? Беше ли Ашфорд, Джорджия, все още там, където се предполагаше да е? А бях ли аз? Къде щях да отида? На кого щях да се доверя? В голямата картина на нещата намирането на Шинсар Дъб внезапно изглеждаше дребен проблем.

Открехнах вратата, зърнах долната платформа и въздъхнах с облекчение. С неприязън и педантично внимание, закрепих обратно кобура. Ънсийли маршируваха в кръвта ми агресивно. Щеше да продължава така с дни и аз щях да се страхувам от Копието през цялото време. Подадох се от килера. След щателен оглед наоколо, за да съм сигурна, че нито една Сянка не се е настанила тук през нощта, изключих лампите си и се качих в камбанарията.

Щом стъпих на каменния свод, въздъхнах още веднъж облекчено.

Градът изглеждаше почти същият. Сградите стояха. Не бяха изгорени или разрушени и не бяха изчезнали. Дъблин може да беше поизносен, официалната рокля скъсана, чорапът с бримка, токчето счупено, но беше неглиже, не беше мъртъв и можеше един ден отново да е изпълнен с крак и бликащ от енергия.

Нямаше никакво движение – нито пешеходно, нито автомобилно. Градът изглеждаше изоставен. Следи от бунтовете замърсяваха улиците – от обърнати коли до отпадъци и тела, но нито хора, нито Фае мърдаха там долу. Почувствах се като последния човек, който е останал жив.

Нямаше и включени светлини. Проверих мобилния си телефон. Нямаше обхват. До падането на нощта трябваше отново да се свра на безопасно място.

Гледах града, докато не се съмна напълно и слънцето не обагри улиците, покрити със счупено стъкло. През последните четиридесет и пет минути никой и нищо не беше помръднало. Изглеждаше сякаш пехотинците Ънсийли бяха изстъргали човешкия живот от Дъблин и бяха продължили. Съмнявах се, че Сенките са си отишли. Виждах зеленина в покрайнините на града. Вероятно се бяха угощавали, докато първите лъчи на утринта ги бяха принудили да се оттеглят в скритите си пукнатини и процепи.

Благославях съдбата, която ме беше вдъхновила да направя моя МакОреол. Изглежда, щеше да бъде съществена част от опазването ми жива за известно време. Невъзможно е да стоиш в светлината, когато няма светлина, в която да стоиш.

На първо място в дневния ми ред беше да намеря батерии и да натъпкам раницата си с тях. На второ беше снабдяването с храна. На трето място се чудех дали Баронс все още може да ме открие по татуировката в основата на черепа ми в свят, който се беше слял с този на Фае и дали това беше добро или лошо. Щеше ли В’лане да дойде да ме търси? Бяха ли оцелели шийте зрящите? Как беше Дани? Не смеех да позволя на мислите си да се обърнат към дома.

Преди да намеря телефон, който да работи и да мога да се обадя, нямаше да се затруднявам допълнително с тези страхове.

На върха на нестабилната стълба свалих кобура и го пуснах долу, в ъгъла до вратата. Ако стълбата поддадеше, нямаше да падна върху собственото си копие.

Спуснах се бавно и внимателно и започнах да дишам нормално едва когато стигнах до долу. Бях изяла всички Ънсийли, които бях нарязала и затворила в буркани. Чувствах се по-сигурна, когато имах запаси в мен. Исках повече. Нуждаех се от повече. Кой знае какви битки можеше да ме чакат днес?

Грабнах ремъка на кобура, плъзнах го през рамо и пристъпих напред през вратата с килната настрани глава. Ослушвах се за гласове, за движение и за всякакви признаци на опасност. Църквата беше зловещо тиха. Вдишах, възползвайки се изцяло от усилените ми от Ънсийли сетива. Имаше странен аромат във въздуха, който не можех да определя. Привличаше ме и все пак... ме тревожеше. Миришеше сродно... но не съвсем. Мразех, когато сетивата ми на шийте зрящ не работеха. Мразех да не знам дали точно зад ъгъла не ме чака някое Фае в засада.

Движех се крадешком напред и добавих четвърта точка в дневния си ред – нови обувки. Маратонки. Ботушите рядко са създавани за тихо движение, а моите не бяха.

Спрях по средата на преддверието. Отляво имаше широко мраморно стълбище, покрито с килим, което се спускаше до високите двойни врати на църквата.

Отдясно беше входът за олтара. Дори зад затворените му врати можех да подуша вътрешното светилище, лекия наситения аромат на тамян и онзи другия, неуловим пикантен мирис, който ме тревожеше и ме озадачаваше. В неясната светлина на смълчаната сутрин белите врати на стаята за молитва сякаш блестяха с мека, неизречена покана.

Можех да завия вляво, да се отправя по дъблинските улици или да свърна вдясно и да отделя няколко минути, за да разговарям с един Бог, с когото не бях говорила много в живота си. Слушаше ли днес? Или беше поклатил глава, беше събрал Инструментите на Творението и се беше отправил към някой по-малко оплескан свят снощи? За какво щях да говоря? Колко измамена се чувствах от смъртта на Алина? Колко бях ядосана, че съм сама?

Обърнах се наляво. На улицата имаше по-лесни чудовища, с които да се справя.

На върха на стълбището ме прогори похот, изпепели волята ми и събуди в мен екзотична, мъчителна сексуална нужда.

Този път я приветствах.

– В’лане! – възкликнах и дръпнах рязко ръката си от копчето на дънките. Усещах го извън църквата. Той се движеше към мен по тротоара, нагоре по външните стълби, готов да влезе. Беше ме намерил. Хванах се, че благодаря на Бога, с когото току-що бях отказала да говоря.

Вратите се отвориха и бях заслепена от слънчева светлина. Зениците ми се свиха до върха на карфица. В рамката на входа косата на В’лане проблясваше в дузина отсенки на злато, бронз и мед. Изглеждаше като ангел на отмъщението по начин, по който Баронс никога нямаше да успее да изглежда. Ето я онази необичайна миризма, която ме приканваше и объркваше. Носеше се от кожата му. Винаги ли е мирисал така? Може би го усещах сега, защото сетивата ми бяха усилени от Ънсийли?

С Ънсийли в кръвта си, не усещах В’лане като Фае. Не чувствах гадене. Появяването му беше предшествано само от смъртоносната му сексуалност. Въздействаше ми така, както въздействаше на всяка жена. Нищо чудно, че се обръщаха глави, когато отивахме някъде. Привличането му беше дори по-силно, когато сетивата ми на Шийте зрящ бяха мъртви, сякаш специално качество в кръвта ми обикновено ме предпазваше от пълния му ефект, но не можеше, когато във вените ми течеше Фае.

Каквато и да беше причината, влиянието му днес беше огромно. Беше дори по-наситено от първия път, когато го бях срещнала и нямах представа кой е. Краката ми омекнаха. Гърдите ми станаха тежки, болезнени, зърната ми пламнаха. Исках секс, нуждаех се от секс. Отчаяно. Трябваше да го имам. Не ми пукаше за последиците. Исках да се чукам и да се чукам, докато остана без сили да помръдна. Не беше ли ми казал, че може да ми го даде без да ме нарани? Да се заглуши, да ме предпази от увреждане или промяна?

– Изключи го! – насилих се да кажа, но се усмихвах и на заповедта ми ù липсваше жар.

Бях толкова облекчена да го видя.

Пуловерът ми беше на пода. Наведох се да го вдигна.

Той излезе от лъча блестяща слънчева светлина и се плъзна нагоре по стълбите.

– Шийте зрящ – каза.

Когато вратата се затвори зад него и преддверието се върна към бледоосветеното си състояние, зениците ми се разшириха, настроиха и аз осъзнах грешката си. Ахнах и отстъпих назад.

– Ти не си В’лане!

Погледът на екзотичния принц се спря на гърдите ми, изваяни от дантелен сутиен. Притиснах пуловера към себе си.

Той издаде дълбок, гърлен звук и коленете ми се подкосиха от сексуално очакване. Само с огромно усилие успях да остана права. Исках да съм на колене. Трябваше да съм на колене. Той ме искаше на колене. И на ръце. Главата ми се изпразни от мисли. Устните и краката ми се разтвориха.

Той пристъпи по-близо.

Поведох неистова битка със себе си и успях да отстъпя назад.

– Не – каза той, – не съм. – Клепачите, спуснати над древни очи, се вдигнаха. – Каквото и да е това.

– К-кой си ти? – заекнах.

Той направи още една стъпка напред.

Аз отстъпих още назад. Пуловерът ми изчезна отново. Мамка му!

– Краят – каза той просто.

Вратите към вътрешното светилище се отвориха зад мен. Усетих течението в прохода и странната тревожна миризма изпълни още по-силно ноздрите ми.

Похотта ме удари като с чук отпред и отзад.

– Ние всички сме краят – понесе се студен глас над рамото ми. – И начало. Скоро. По-късно. След.

– Време. Неуместно – отговори другият. – Цикълът е цикъл.

– Ние винаги сме. Ти не си.

Можеше да говорят и на чужд език. Обърнах се, едва можех да дишам. Дантелен сутиен лежеше на пода в краката ми. Беше моят. Мамка му отново! Въздухът беше хладен върху пламналата ми кожа. Нямаше да питам „след какво“. Бяха двама. Двама Секс-до-смърт-Фае. Двама принцове. Можех ли да ги надбягам? Можех ли да оцелея? Те можеха да Пресяват. Аз бях между тях. Можех ли да ги Нулирам? О, Боже! Не и с мъртвите ми способности на Шийте зрящ!

– Познавате ли В’лане? Той е Сийли принц – успях да кажа през устни, които боляха за докосване, за пълнота, която беше едва загатната от усещането за името на В’лане на езика ми. Исках да се удавя в мъже. Исках да бъда натъпкана по-плътно от наденица. Устните щяха да свършат работа. Както и други неща. Погледнах от чатала на единия към чатала на другия. Поклатих яростно глава. Устата ми беше пресъхнала, главата ми се въртеше. – Той ме защитава.

Може би бяха негови приятели. Може би можеха да го призоват. Може би се страхуваха от него и щяха да се оттеглят.

Нямаше да се изненадам от злодейски смях, надсмешка, неприлични коментари – все пак стоях там гола от кръста нагоре. Очаквах някакъв коментар, някакво изражение, каквото и да е изражение, но те просто завъртяха глави на вратовете си със зловеща плавност и ме загледаха по начин толкова далеч от човешкия, че кръвта ми изстина и спрях да дишам.

Знаех кои са. Не бяха приятели на В’лане. Този чужд жест ги беше издал.

Поех тежко дъх.

Това бяха Ънсийли принцове. Фае, които никога не са имали възможността да ни изучат, да научат навиците ни, да усъвършенстват Обаянието чрез мимикрия. Фае, които си служеха с езика ни, но лишен от отношение или метафора; Фае, които бяха научили за нашия свят от голямо разстояние и по описания; Фае, които вероятно дори не проумяваха основните концепции на Фае за застой и промяна. Фае, които никога не са били свободни, никога не са пили от Котела, никога не са правили секс с човешка жена.

Но планираха да правят секс с мен. Желанието им се изливаше от тях на огромни, гладни, черни вълни. Похотта се разля из стаята, експлозивна като динамит, а фитилът ù беше опасно къс. Въздухът вонеше на нея. Поемах я с всяко вдишване, подхранвайки неутолима, остра Фае треска.

Трети се плъзна в църквата.

Какво беше казал Крисчън? Митовете сравняват главите на тези четири дома – мрачните принцове, с Четирите конника на Апокалипсиса.

Мор се присъедини към Смърт и Глад в Божия дом. Само за Война все още не знаеш нищо. Надявах се да остане така.

Те се събраха около мен, образувайки кръг от трима, като непрестанно променяха вида си, докато приближаваха. Сменяха форми, цветове и... нещо друго, което може да е било в друго измерение. Аз виждам три, не четири или пет.

Очите не можеха да обяснят на мозъка какво виждат, затова просто се задоволиха да се преструват, че не го виждат. В’лане каза, че Фае никога не са разкривали истинското си лице пред нас. Но може би точно него зърнах за миг.

Преглътнах страха си от единственото оръжие, което можех да използвам срещу тях, измъкнах Копието, пуснах кобура и се завъртях заплашително.

– Стойте назад! – заповядах. – Това е Сийли Светиня. Може да убие дори принцове. Само опитайте!

Замахнах към най-близкия. Той спря, проучи Копието, после вдигна пламналите си очи към моите. Завъртя глава върху врата си и погледна към другите, после отново към копието по начин, който накара и мен да погледна.

С ужас открих, че ръката ми се обръща към мен бавно, бавно, докато върхът, смъртоносният, причиняващ гниене връх не се насочи право към мен. Опитах се да го обърна, да го насоча към него, но не можех да помръдна. Мозъкът ми издаваше заповеди, които тялото ми отказваше да изпълни.

Изнасилването беше достатъчно ужасно. Не исках да умра като Малуш след това.

Когато върхът беше на половин сантиметър от кожата ми, се опитах да хвърля Копието, надявах се, че ще мога, и те просто ще забравят за него. Механизмът ми за пускане работеше, докато този за промяна на посоките – не (нещо, в което щях да намеря смисъл някой ден) и Копието изтрака по пода и през вратата към олтара. Заби се в основата на пиедестала със светена вода с такъв удар, че водата се плисна настрани, а когато падна върху Копието, засъска и вдигна пара.

Принцовете отново приеха статична форма и станаха толкова невъобразимо красиви мъже, че докато ги гледах, имах чувството, че съм попаднала в миг на истинско съвършенство. Това нарани душата ми и аз заломотих без думи. Бяха голи и носеха само лъскави черни торкви[15], които се виеха като течен мрак около шиите им. Гъвкавите им златни тела бяха татуирани в ярки, сложни шарки, които бягаха по кожите им, като калейдоскоп от буреносни облаци по позлатено небе. Светкавица блесна в искрящите им очи.

Дълбоко в мен ù отговори гръм.

Не можех да ги гледам. Беше прекалено. Обърнах се, но те отново бяха там, принуждавайки ме да се взирам в техните плашещи, фантастични лица. Очите ми се разшириха, разшириха се още.

Заплаках с кървави сълзи, които се търкулнаха по бузите ми. Изтрих ги с пръсти, които станаха пурпурни.

После устите на принцовете се оказаха върху пръстите ми. Езиците им носеха облекчаващ хлад, а зъбите им сякаш бяха от лед. Първична същност, много по-примитивна от Дивата Мак и далеч извън моя контрол се прозя, протегна ръце над главата си и се събуди от възхитителния вкус на очакването.

Точно за това беше родена тя. Точно това беше чакала през цялото време. Тук. Сега. Тях.

Секс, за който си струваше да се умре.

Изритах ботушите си. Те смъкнаха дънките и бельото ми, обърнаха ме между тях, целуваха, вкусваха, ближеха, вземаха, хранеха се от страстта, която подхранваха в мен, запращаха я обратно към мен, взимаха я и я връщаха отново, и с всяко прехвърляне между нас тя прерастваше в нещо по-голямо от мен, по-голямо от тях, в звяр сам по себе си.

С една далечна част от ума си разпознах ужаса от това, което се случваше с мен. От перфектните им устни вкусвах празнотата в тях и разбрах, че отвъд безупречната кадифена златна кожа, далеч под вълните на Ерос, в които се давех... нямаше нищо, освен... океан от... мен.

И въпреки че бях покорена от страстта, успях да зърна истинската природа на Ънсийли принцовете. Те жадуват за нещата, от които са лишени: за страст, за желание, за огъня на живота и за способността да чувстваш.

Някаква основна съставка от тях е била изгубена много отдавна. Може би е останала извън тях през тези седемстотин хиляди години леден затвор или може би несъвършената Песен на краля ги беше направила еднакво несъвършени и празни. Каквато и да беше причината, те можеха да изпитват дълбоки чувства единствено посредством секс. Те бяха диригенти на похотта – вечно отказваната им музика в свят, в който бяха заобиколени от също така празни себеподобни, лишени от човешки тела, върху които да свирят мелодията.

Но ако правеха секс с човешка жена, стига тя да чувства, те също чувстваха и биха се тъпкали с нейната песен, докато в концертната зала не настъпи тишина, страстта не се превърне в пепел, а тя не умре, докато тялото ù не стане толкова студено, колкото онова място в тях, където животът никога не може да бъде напълно осъзнат.

Отново празни, те щяха да намерят друга жена, на която да свирят и с която да се тъпчат, докато ù дават секс в най-първичната му, най-чиста и най-силна форма. Щяха да изпиват същината на това да бъдеш жив, благодарение на тази страст, после да я връщат обратно в нея и да я изсмукват отново.

Оргазмите ми не бяха малки припадъци, а повтарящи се раждания. Сякаш пресъздавах самата себе си всеки път, щом свършвах. Беше секс, но беше и живот, който беше кръв, който беше Бог, който изпълваше всеки празен отвор, който имах, отвътре и отвън.

И който ме убиваше.

Осъзнавах това.

Но трябваше да получа още.

Търкаляхме се и се плъзгахме по студения мраморен под на преддверието – моите трима мрачни принцове и аз. Търсехме опора в стълбите, покрити с килим, един под мен, един зад мен и един в устата ми.

Те навлизаха дълбоко и ме изпълваха с толкова калейдоскопски усещания, колкото татуираните им тела. Аз се свивах до малък цвят, взривявах се и се разкъсвах отново и отново в частици от разбита жена. Те имаха вкус на нектар, миришеха на тъмни, опияняващи подправки. Телата им бяха твърди, изваяни и перфектни. И ако понякога черните им торкви, от розовите им езици и белите им зъби бяха като остри шпове от лед, които пробиваха кожата ми, това беше малка цена за всичко, което правеха вътре в мен.

Усетих как умът ми се изплъзва. Мигове от живота ми пробягаха пред очите ми, преди да изчезнат в някакво изоставено място. Извиках, умолявах ги да ме освободят, но устата ми оформи само думи за инструкция и искане: още, по-силно, по-бързо, там.

Последният ми месец в Дъблин, с всичките надежди, грижи и страхове проблясна в ума ми... и беше забравен. Замина си и денят, който прекарах в света на Фае с Алина, последван от всички спомени за Малуш, за Крисчън, за братята О’Баниън, за Фиона, за Баронс, за срещата ми с Роуина в бара през онази първа нощ в Ирландия. Лятото ми прелиташе назад пред очите ми и изчезваше. Четвърти мъж ли ме целуваше сега? Вкусваше ли ме? Защо не можех да го видя? Кой беше той?

Задържах се на деня на смъртта на Алина, после той също изчезна и все едно не се беше случвал, а животът ми продължаваше да се развива назад.

Изгубих годините в колежа в целувките на Мор. Сбогувах се с гимназията с Глад, бликащ сладко в устата ми. Изгубих детството си в ръцете на тримата Фае принцове. Ако имаше четвърти, така и не видях лицето му. Само усещах необичайността на друг, който не беше съвсем същият.

И накрая бях неродена.

Съществувах само сега.

В този момент. С този оргазъм. С този глад. В тази безкрайна празнота. Потопена в безмозъчна нужда.

Осъзнавах, че в преддверието бяха влезли и други, но не можех да видя отвъд моите мрачни принцове. Не ми пукаше. Исках все повече.

Когато принцовете ми се отдръпнаха от мен, тялото ми стана толкова студено, че помислих, че умирам. Загърчих се по пода и ги умолявах за още.

Някой се пресегна към мен.

Сграбчих с две ръце, копнеещи за допир, отметнах сплетена коса от очите си и погледнах нагоре, право в лицето на лорд Господар.

– Мисля, че вече ще ми се подчинява – измърмори той.

Да му се подчинявам?

Бих умряла за него.

Речник от дневника на Мак

*Амулетът: Тъмна светиня на Ънсийли, създадена от краля на Ънсийли за неговата наложница. Изработен от злато, сребро, сапфири и оникс. Позлатената „клетка“ на амулета подслонява огромен, чист камък от неизвестен състав. Велик човек с могъща воля може да го използва, за да променя реалността. Списъкът на миналите му собственици е легендарен, включва Мерлин, Будика[16], Жана Д’Арк, Карл Велики и Наполеон. Последно закупен от уелсец за осемцифрена сума на незаконен аукцион, той беше в моите ръце за твърде кратко време. В момента е притежание на лорд Господар. Изисква някакъв вид десятък или свързване, за да се използва. Аз имах волята. Но не успях да разбера начина.

АНМСМ: Баронс ми даде мобилен телефон и под това съкращение, което означава „ако не можеш да се свържеш с мен“, беше записан номер, на който отговаря тайнственият Риодан.

АУ: „Ако умираш“. Още едно от съкращенията в телефона, който ми даде Баронс.

В’лане: Според книгите на Роуина В’лане е Сийли принц от Двора на светлината, член на Висшия съвет на кралицата и понякога консорт. Той е Секс-до-смърт-Фае и се опитва да ме накара да работя за него от името на кралица Авийл, за да открия Шинсар Дъб.

Вкопчвач: Фино, прозрачно Ънсийли, което е изненадващо красиво. Вкопчвачите изглеждат така, както модерните медии изобразяват феите – нежни, потрепващи, красиви в голотата си, с облак от ефирна коса и приятни черти, само че с човешки ръст. Кръстих ги Вкопчвачи, защото се вкопчват в нас. Могат да влязат в кожата на човека и да го превземат. Веднъж пъхнали се в някого, вече не мога да ги усетя. Може да стоя точно до някой Вкопчвач, превзел човек, и дори да не го знам. За известно време се боях, че Баронс може да е такъв. Но го накарах да хване Копието.

Гласът: Друидско изкуство, което принуждава човека, върху когото е използван, да се подчинява дословно на издадената заповед. Лорд Господар и Баронс са го използвали върху мен. Ужасяващо е. Изключва волята ти и те прави роб. Гледаш безпомощно със собствените си очи как тялото ти прави неща, които умът ти крещи да не правиш. Опитвам се да го овладея, така че поне да мога да му устоявам, защото иначе никога няма да мога да се доближа до лорд Господар, за да го убия и да отмъстя за Алина.

Гривната на Крус: Гривна за ръка от злато и сребро, украсена с кървавочервени камъни. Древна Фае реликва, която се предполага, че дава на човека, който я носи, „някакъв щит срещу много Ънсийли и други... неприятни неща“ (но това е по думите на Секс-до-смърт-Фае – сякаш наистина можеш да се довериш на някое от тях).

Дани: Млада тинейджърка, Шийте зряща, чийто талант е свръхчовешка скорост. Тя има на сметката си (както гордо би се перчила от покривите, ако ù се даде и най-малка възможност) четирийсет и седем убити Фае до този момент. Сигурна съм, че ще има и други още утре. Майка ù е била убита от Фае. Ние сме сестри по отмъщение. Тя работи за Роуина и е наета в Корпорация „Бързи пощи“.

Допълнение към оригиналния запис: Бройката на убитите от нея вече е почти двеста! Хлапето няма страх.

Дерек О’Баниън: Братът на Роки и новото попълнение на лорд Господар. Той иска да получи обратно копието на брат си и иска да ме убие, тъй като смята, че съм отговорна за смъртта на брат му. Трябваше да го оставя да влезе в Мрачната зона онзи ден.

Допълнение към оригиналния запис: Той яде Ънсийли и в момента е с Фиона, която също ги яде!

Детелина: Тази леко безформена трилистна детелина е древният символ на Шийте зрящите, натоварени с мисията да виждат, служат и закрилят човечеството от Фае.

Джерико Баронс: Нямам и най-малката шебана идея кой или какво е той. Той продължава да спасява живота ми. Предполагам, че това е нещо.

Допълнение към оригиналния запис: Той държи Пресяващо Сребро в кабинета си в книжарницата и когато минава през него, чудовищата се отдръпват, точно като Сенките. Видях го да изнася тяло на жена от него. Беше убита брутално. От него ли? Или от нещата в огледалото? Той е поне на няколкостотин години и вероятно е дори много по-стар. Накарах го да държи Копието, за да видя дали е Ънсийли, и той го хвана, но по-късно от В’лане научих, че Ънсийли кралят може да докосва всички Светини (както и Сийли кралицата). Не мога да проумея защо Ънсийли кралят не е в състояние да докосне собствената си Книга, но може би точно затова Баронс мислеше, че той би могъл да я докосне. Може би тя се е развила в нещо по-могъщо от това, което е била в началото. Също така не мога да изключа той да е нещо като Сийли/Ънсийли хибрид. Правят ли секс Фае и възпроизвеждат ли се? Понякога... мисля, че е човек... който е много сбъркан. Друг път мисля, че е нещо, което този свят никога не е виждал. Определено не е Шийте зрящ, но вижда Фае ясно като бял ден, точно като мен. Владее друидско вълшебство, магьосничество и черни изкуства. Той е изключително силен и бърз и има усилени сетива. Какво имаше предвид Риодан с коментара си за Алфа и Омега? Трябва да открия този мъж!

Долмен: Мегалитен гроб с единична камера, съставен от два или повече изправени камъка, които поддържат голяма плоска хоризонтална каменна плоча. Долмените са често срещани в Ирландия, особено около Бърен и Конемара. Лорд Господар използваше долмен в ритуал от черна магия, за да отвори портал между световете и да води през него Ънсийли.

Друид: В предхристиянското келтско общество друидите са имали власт над богослуженията, над законодателните и съдебните въпроси и над философията. Те са имали орден, в който са обучавали елитни младежи. Смята се, че друидите са били посветени в тайните на боговете, включително по въпроси, касаещи манипулирането на физическата материя, на пространството и дори на времето. На древен ирландски друи означава магьосник, вълшебник, гадател. (Ирландски митове и легенди)

Допълнение към оригиналния запис: Видях и двамата – Джерико Баронс и лорд Господар, да използват силата на Гласа. Това е начин да се говори с много гласове, на които не можеш да не се подчиниш. Значение?

Допълнение: Крисчън МакКелтър произхожда от дълга, древна кръвна линия друиди.

КБП: Корпорация „Бързи пощи“ – дъблинска куриерска служба, която е като прикритие на коалицията на Шийте зрящите. Изглежда, Роуина го управлява.

Допълнение: След като Книгата била изгубена, Роуина отворила клонове на тази куриерска служба по целия свят с надеждата по този начин да я открие и върне. Това е много, много умно всъщност. Тя има куриери на велосипеди, които ù служат като очи и уши в стотици главни градове. Манастирът е убежището на Шийте зрящите. Изглежда, те имат много богат благодетел, който налива средства чрез множество корпорации. Чудя се кой е той.

*Копието на Луизне (познато още като Копието на Люин, Копието на Лонгин, Копието на съдбата и като Пламтящото копие): Копието, с което е прободен Исус Христос на кръста. Произходът му не е човешки, то е Светла светиня на Туата Де Данан и е един от няколкото предмета, способни да убият Фае – независимо от ранг или мощ.

Допълнение към оригиналната бележка: Убива всичко Фае и ако някой е само отчасти Фае, то убива тази част от него по ужасен начин.

*Котелът: Сийли или Светла светиня, от която в даден момент пият всички Сийли. Така те загубват спомените си, когато са станали гнетящи. Според Баронс цената на безсмъртието е възможна лудост. Когато Фае усети, че започва да полудява, пие от Котела и се „преражда“ без спомен за предишното си съществуване. Фае имат Пазител на архива, който документира многото прераждания на всяко Фае, но точното място на този писар е известно само на малцина избрани, а местонахождението на Архивите на никой друг, освен на самия писар. Това ли е объркано при Ънсийли? Че нямат котел, от който да пият?

Кралски ловци: Средно ниво каста на Ънсийли. Войнствено съзнателни, те приличат на класическото изображение на дявола с раздвоени копита, с рога, с дълги като на сатири лица, с кожени криле, с пламтящи оранжеви очи и с опашки. Високи между два и три метра, те са способни да развиват изключителна скорост както с крака, така и с криле. Основна функция – унищожители на Шийте зрящи. Оценка на заплахата – убиват.

Допълнение към оригиналния запис: Срещнах един. Баронс не знае всичко. Ловецът беше по-голям, отколкото Баронс ме беше подвел да очаквам, размахът на крилата му беше между девет и дванайсет метра. Притежава известни телепатични способности. Ловците са наемници в същината си и служат на господар само ако имат полза от това. Не съм сигурна, че са средно ниво каста. Всъщност не съм сигурна, че са изцяло Фае. Страхуват се от Копието ми и подозирам, че нямат желание да умрат за никоя кауза, което ми дава тактическо предимство.

Крисчън МакКелтър: Работи във Факултета по древни езици на Тринити. Знае какво съм и е познавал сестра ми! Нямам представа какво е мястото му във всичко това, нито знам мотивите му. Ще науча повече скоро.

Допълнение към оригиналния запис: Крисчън произлиза от клан, чиито членове някога са служили като висши Друиди на Фае и са поддържали човешката част от Спогодбата хиляди години, изпълнявайки ритуали и плащайки десятък. Познавал е Алина бегло. Идвала е при него да търси помощ при превод на част от текст от Шинсар Дъб.

Крус: Фае, неизвестно дали Сийли или Ънсийли. Много от неговите реликви се носят наоколо. Той е прокълнал Пресяващите сребра. Преди да бъдат прокълнати, Фае ги използвали, за да пътуват свободно през измеренията. Проклятието някак е покварило каналите между измеренията и сега дори Фае не влизат в тях. Не е известно какво е проклятието. Не е известно какви поражения нанася или какъв е рискът в Сребрата. Какъвто и да е, Баронс очевидно не се страхува от него. Опитах се да вляза в Среброто в кабинета му, но не мога да разбера как да го отворя.

Кълбото Д’Жай: Нямам представа какво е, но Баронс го притежава. Казва, че е ОС. Не можах да го усетя, когато го държах, но в онзи определен момент не можех да усетя нищо. Откъде го беше взел и къде го беше прибрал? В мистериозното си хранилище? Какво прави Кълбото? Как Баронс влиза в хранилището си все пак? Къде е достъпът за тези три етажа под гаража? Има ли тунел, който свързва сградите? Трябва да потърся.

Допълнение към оригиналния запис: Баронс ми го даде, за да мога да го дам на Шийте зрящите за ритуал, който да укрепи стените в деня на Сауин.

Лорд Господар: Предателят и убиецът на сестра ми! Фае, но не Фае, водач на армията Ънсийли, търси Шинсар Дъб. Той е карал Алина да я търси, както Баронс използва мен да търся ОС.

Допълнение към оригиналния запис: Предложи ми размяна – да ми върне Алина за Книгата. Мисля, че наистина би могъл да го направи.

Малуш: Роден Джон Джонстън Джуниър. Веднага след мистериозната смърт на родителите му наследява стотици милиони долари, изчезва за известно време и се появява отнова като немъртъв – вампира Малуш. През следващото десетилетие той създава култ от последователи по целия свят и е вербуван от лорд Господар заради парите и връзките си. Блед, рус, с лимонови очи, вампирът предпочита стиймпънк и викториански готик.

*Мечът на Луг[17]: Познат също като Мечът на Светлината. Сийли или Светла светиня, способна да убие Фае – Сийли или Ънсийли. По настоящем е при Роуина и тя го дава на нейните Шийте зрящи в КБП, както намери за добре. Обикновено го получава Дани.

Допълнение: Видях го. Красив е!

Многоустото нещо: Противно Ънсийли с безброй прилични на пиявици усти, десетки очи и свръхразвити полови органи. Каста на Ънсийли – неизвестна за момента. Оценка на заплахата – неизвестна засега, но подозирам, че убива по начини, за които предпочитам да не мисля.

Допълнение към оригиналния запис: Все още е някъде навън. Искам това нещо да умре!

Допълнение към оригиналния запис: Дани довърши копелето!

Могло ли е да Пресява пространство? Кои Ънсийли могат и кои не могат?

Момчета-носорози: Грозни, сивокожи Фае, които приличат на носорози, с буцести, изпъкнали чела, тела като бурета, къси и дебели ръце и крака, цепки за усти без устни и изпъкнали долни челюсти. Те са нисша средно ниво каста на Ънсийли главорези, изпращани главно като съгледвачи на Фае с висши рангове.

Допълнение към оригиналния запис: Вкусът им е ужасен!

Допълнение към оригиналния запис: Не вярвам да могат да Пресяват пространство. Видях ги заключени в клетки в пещерата на Малуш и завързани с вериги. По онова време не ми хрумна колко е странно, а по-късно реших, че Малуш някак ги е задържал със заклинания. Но след като Джейни направи забележката си за затварянето на Фае, осъзнах, че не всички Фае могат да Пресяват и започвам да се чудя дали това не е по силите само на много могъщите. Това може да е важно тактическо предимство. Трябва да се проучи.

Мрачна зона: Район, който е бил превзет от Сенките. През деня изглежда като всеки изоставен, порутен квартал. Щом падне нощта, е смъртоносен капан.

Нул: Шийте зрящ със сила да вцепенява Фае с докосване на ръка (например аз). Докато Фае е вцепенено, е напълно безсилно. Колкото по-висша и по-могъща е кастата на Фае, толкова по-кратко време действа вцепенението.

Обаяние: Илюзия, направена от Фае, за да прикрие истинския им външен вид. Колкото по-могъщ е Фае, толкова по-трудно е да се пробие маскировката му. Средностатистическият човек вижда само това, което Фае иска да бъде видяно, и е леко отблъснат, ако се докосне до близкия периметър на изкривеното пространство, което е част от обаянието на Фае.

ОС детектор: Аз. Шийте зрящ със специална способност да усеща ОС. Алина също е била такава, ето защо лорд Господар я е използвал.

ОС: Съкращение за Обекти на силата – реликви на Фае, изпълнени с мистични свойства. Някои са Светини, други не са.

Патрона: Спомената от Роуина, смята се, че изглеждам като нея. Била ли е тя О’Конър? По някое време е била водач на Убежището на Шийте зрящите.

Пресяване: Начин за пътуване на Фае. Случва се със скоростта на мисълта. (Виждала съм това!)

Допълнение към оригиналния запис: В’лане някак ме преся без дори да усетя, че е наблизо. Не знам дали е възможно да ме е приближил „маскиран“ по някакъв начин, да ме е докоснал в последната минута и аз просто да не съм го осъзнала, защото стана толкова бързо, или може би вместо да мести мен, е преместил световете около мен. Може ли да прави това? Колко могъщ е В’лане? Може ли друго Фае да ме пресее, без да разбера? Неприемливо опасно! Нужна е повече информация.

*Пресяващо сребро или Сребро: Ънсийли или Мрачна Светиня. Сложен лабиринт от огледала, създаден от краля на Ънсийли, някога използван като основен метод на Фае за пътуване между световете, докато Крус не хвърлил забранено проклятие над сребърните коридори. Сега никой Фае не смее да влезе в Среброто.

Допълнение към оригиналния запис: Лорд Господар имаше много такива в къщата си в Мрачната зона и ги използваше, за да се придвижва от и до Фае. Ако унищожиш Сребро, унищожаваш ли и това, което е в него? Остава ли отворен вход/изход в света на Фае, като рана в тъканта на нашия свят? Какво точно е било проклятието и кой е бил Крус?

Допълнение към оригиналния запис: Баронс има едно и минава през него!

При-я: Човек, пристрастен към секса с Фае.

Допълнение: Бог да ми е на помощ, знам!

Риодан: Сътрудник на Баронс и АНМСМ на мобилния ми телефон.

Допълнение: Най-отгоре в списъка ми с хора, които да открия.

Роки О’Баниън: Бивш боксьор, превърнал се в ирландски мафиот и религиозен фанатик. Притежаваше Копието на Съдбата* в колекция, скрита дълбоко под земята. Една нощ двамата с Баронс влязохме с взлом и го откраднахме. След като го обрахме, Баронс изключи всички външни лампи около книжарницата, а когато О’Баниън дойде за мен с петнайсет от неговите мутри, Сенките ги погълнаха точно под прозореца на стаята ми. Знаех, че Баронс ще направи нещо. И ако в онзи момент ме беше накарал да избирам между тях и мен, щях да му помогна да изключи лампите. Не знаеш какво си готов да направиш, за да оцелееш, докато не се озовеш притиснат в ъгъла и не видиш какво изригва от теб.

Роуина: Командва до някаква степен коалиция от Шийте зрящи, организирани като куриери в Корпорация „Бързи пощи“. Тя ли е Великата повелителка? Имат убежище в един стар манастир на няколко часа от Дъблин и библиотека, в която трябва да вляза.

Допълнение към оригиналния запис: Никога не ме е харесвала. Прави се на съдия, съдебни заседатели и екзекутор, когато става дума за мен. Прати някои от момичетата си, да ми отнемат Копието! Никога няма да ù позволя да го притежава. Бях в манастира, но само за кратко. Подозирам, че много от отговорите, които търся, могат да бъдат намерени там – в забранените библиотеки, до които само Убежището има достъп, или в спомените им. Трябва да разбера кои са членовете на Убежището и да ги накарам да говорят.

Светини: Осем древни реликви с безмерна сила, сътворени от Фае – четири Светли и четири Мрачни. Светлите светини са: Камъкът, Копието, Мечът и Котелът. Мрачните са Амулетът, Кутията, Огледалото и Книгата (Шинсар Дъб или Мрачната книга). („Окончателен наръчник за артефакти, автентични и легендарни“)

Допълнение към оригиналния запис: Все още не знам нищо за Камъка или за Кутията. Дали дават сили, които биха могли да ми помогнат? Къде са? Поправка към горното определение: Огледалото всъщност е Среброто. Виж Пресяващо сребро или Сребро! Кралят на Ънсийли е направил Мрачните светини. Кой е направил Светлите?

Допълнение към оригиналния запис: Виж историята за Ънсийли краля и неговата смъртна наложница, както В’лане ми я разказа! Кралят създал Сребрата за нея, за да я запази вечно млада и за да ù даде светове, които да изследва. Създал и Амулета, за да може тя да оформя реалността. Дал ù Кутията, за да не е самотна. Какво прави тя? Шинсар Дъб е била грешка.

Секс-до-смърт-Фае (напр. В’лане): Фае, което е толкова сексуално „потентно“, че човек умира при полово сношение с него, освен ако Фае не предпази човека от пълното въздействие на смъртоносния му еротизъм.

Допълнение към оригиналния запис: В’лане направи така, че не го усещах като нещо повече от невероятно секси мъж, когато ме докосна. Те могат да заглушат смъртоносността, ако решат.

Допълнение към оригиналния запис: Тази каста Фае произлиза само от кралските линии. Могат да правят три неща: Да предпазят хората напълно и да им дадат най-невероятния секс в живота, да ги предпазят от смъртта и да ги превърнат в При-я или да ги убият със секс.

Могат да Пресяват пространството.

Сенки: Една от най-ниските касти на Ънсийли. Слабо съзнателни. Огладняват – ядат. Не понасят директна светлина и ловуват само нощем. Крадат живот по същия начин, по който Сивия мъж краде красота, изпиват жертвите си с вампирска бързина и оставят след себе си купчина дрехи и обвивка от дехидратирана човешка материя. Оценка на заплахата – убиват.

Допълнение към оригиналния запис: Мисля, че се променят, развиват се и се учат.

Допълнение: Знам, че го правят! Кълна се, тя ме дебне!

Допълнение: Научили са се да работят заедно и да се оформят като бариери.

Сивия мъж: Чудовищно грозен прокажен Ънсийли, който се храни като краде красотата на човешките жени. Оценка на заплахата: може да убива, но предпочита да оставя жертвата си отвратително обезобразена и жива, за да страда. (Личен опит)

Допълнение към оригиналния запис: Според слуховете единствен по рода си. Баронс и аз го убихме.

Допълнение към оригиналния запис: Той можеше да Пресява пространството.

Сийли: Светлият или вълшебен двор на Туата Де Данан, управляван от кралицата на Сийли Авийл.

Допълнение: Сийли не могат да докосват Ънсийли Светини. Ънсийли не могат да докосват Сийли Светини.

Допълнение: Според В’лане истинската кралица на Фае отдавна е мъртва, убита от краля Ънсийли, а с нея умряла и Песента на Сътворението. Авийл е от по-нисша кралска линия, която е една от многото, опитали се да водят Народа на Фае оттогава.

Табх’р (Та-вр): Входове или портали на Фае между световете, често скрити в ежедневни човешки предмети.

Туата Де Данан или Туата Де (Туа Дей Дана или Туа Дей) (виж Фае): Високо напреднала раса, която идва на Земята от друг свят. Състои се от Сийли и Ънсийли.

Убежището: Висшият съвет на Шийте зрящите.

Допълнение към оригиналния запис: Някога избирани с преки избори, сега те се определят от Великата повелителка според тяхната вярност към нея и към каузата. Те са единствените, освен Роуина, които знаят какво е било пазено под манастира. Някои от тях умрели и/или изчезнали, когато Книгата избягала преди двайсет и няколко години. Как се е случило? Аз съм на двайсет и две. Възможно ли е майка ми да е била една от тях?!!!

Фае (феи): Фае са познати още като Туата Де Данан. Разделени са на два двора: Сийли – Светлия двор, и Ънсийли – Мрачния двор. И двата двора имат различни касти на Фае и по четири кралски дома, които са домове на най-високите касти във всеки двор. Кралицата на Сийли и избраният от нея консорт управляват Светлия двор. Кралят на Ънсийли и последната му наложница управляват Мрачния.

Фиона: Жената, която управляваше „Книги и дреболии Баронс“, преди аз да поема. Тя беше лудо влюбена в Баронс и се опита да ме убие, като изключи всички светлини една нощ и остави отворен прозорец, за да пусне Сенките вътре. Баронс я уволни за това... Боже, сега като се замисля, да я уволни, задето се опита да ме убие, изглежда като помилване. В момента тя е с Дерек О’Баниън и той я храни с Ънсийли. Имам лошото чувство, че двете още не сме приключили една с друга.

Четирите камъка: Полупрозрачни, синьо-черни камъни, покрити с букви, подобни на руни. Ключът към разшифроването на древния език и разбиването на кода на Шинсар Дъб е скрит в тези четири мистични камъка. Един отделен камък може да бъде използван, за да хвърли светлина върху малка част от Книгата, но само ако четирите са сглобени отново в един, може да бъде разкрит истинският текст в цялост. („Ирландски митове и легенди“)

Допълнение: Други текстове казват, че „истинската природа“ на Шинсар Дъб ще бъде разкрита.

Шийте зрящ (Ши зрящ): Личност, върху която магията на Фае не действа и която е способна да види през илюзиите или обаянието на Фае чак до истинската същност, която лежи отвъд. Някои могат да видят и Табх’р – скритите портали между световете. Други могат да усещат обектите на сила на Сийли и Ънсийли. Всеки Шийте зрящ е различен и с различна степен на устойчивост към Фае. Някои са ограничени, други са напреднали с множество „специални сили“.

Допълнение към оригиналния запис: Някои, като Дани, са супербързи. Има място в главата ми, което не е... като останалата част от мен. Всички ли го имаме? Какво е то? Как ставаме такива? Откъде идват частиците необяснимо знание, които са като спомени? Има ли такова нещо като генетично колективно безсъзнание?

*Шинсар Дъб (ши-су-ДОО): Ънсийли или Мрачна Светиня, принадлежаща на Туата Де Данан. Написана на език, познат само на най-древните от техния вид. За нея се казва, че сред кодираните ù страници се намира най-смъртоносната от всички магии. Донесена в Ирландия от Туата Де по време на нашествието, за което е писал псевдоисторикът Лиабар Габала, тя била открадната заедно с другите Мрачни Светини и според слуховете е намерила пътя си до света на хората. Смята се, че е написана преди повече от милион години от Мрачния крал на Ънсийли. („Окончателен наръчник за артефакти, автентични и легендарни“)

Допълнение към оригиналната бележка: Вече съм я виждала. Думите не могат да дадат описание за нея. Това е книга, но тя живее. Тя усеща.

Допълнение: Звяр. Достатъчно описание.

Ънсийли: „Мрачният“ двор на Туата Де Данан. Според легенда на Туата Де Данан Ънсийли са били затворени за стотици хиляди години в затвор, от който било невъзможно да се избяга. Невъзможно, друг път!

*Обозначение за Светла или Мрачна Светиня.

За автора

КАРЪН МАРИ МОНИНГ е автор на поредиците „Шотландецът“ и „Треска“, продавани в огромни тиражи в много страни. Романите ù се появяват в списъка с бестселъри на издания като: „Ню Йорк Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“ и са спечелили множество награди, включително престижната награда РИТА. Поредицата „Треска“ е била обсъждана като продукция от Twentieth Century Fox/New Regency.

Можете да ù пишете на имейл адрес: Karen@KarenMoning.com.

Бележки

[1] Бегета – дървена пръчка за откриване на подпочвени води и подземни богатства. – Б.пр.

[2] ПМС – предменструален синдром. Б.пр.

[3] GT – Gran Turismo (Grand Tourer) – високоскоростен автомобил, създаден за пътуване на големи разстояния. Б. пр.

[4] Ситуационна етика – етична категория, която предполага решение на всеки един проблем поотделно на база на конкретни обстоятелства, а не на категорични правила. Б.пр.

[5] Hot Rod Magazine е месечно американско списание, посветено на модифицирането на автомобили за по-добро действие и по-добър външен вид. Б.пр.

[6] Cuervo Gold – марка текила. Б.пр.

[7] Става дума за картината на Салвадор Дали „Упорството на паметта“ (La persistencia de la memoria). Б.пр.

[8] От английски underground – под земята. Б.пр.

[9] Жабокът Кърмит – герой от американски куклен сериал на име Мъпет шоу. Б.пр.

[10] Samhain – думата е галска и се произнася като Сауин. Б.пр.

[11] Фенфикшън – разкази на фенове по произведение на даден автор. Б.пр.

[12] Лиминален – (от латинската дума limen – праг, граница) – преходен, граничен. Б.пр.

[13] Knocking on Heaven’s Door – песен на Боб Дилън, станала хит в изпълнение на Guns’N’Roses. Б. пр.

[14] Мисионерският център Аламо близо до град Сан Антонио в щата Тексас е мястото, на което се крият тексаските въстаници по време на Тексаската революция. В битката за Аламо те били десетократно превъзхождани от мексиканската армия и въпреки че успели да удържат 13 дни, накрая гарнизонът паднал.

[15] Торква – накит за шия, подобен на халка. Б.пр.

[16] Будика – царица на келтското племе ицени, което населявало Източна Англия през древността. През 60 г. застава начело на въстание срещу Римската империя и в жестока битка предвожданите от нея войски избиват 70 000 римляни. Възстанието е потушено и тя се самоубива. Римляните запомнят червената ù коса и дълго време са се страхували от червенокоси жени. Б.пр.

[17] Луг (Лугх) – келтски бог на слънцето и светлината, повелител на небето. Б.пр.