39.


В имението на Братството Ноуан седеше на леглото, което делеше с Тормент, а робата й лежеше върху завивката до нея. Тялото й беше покрито само от долната риза.

Тишина. Тази стая беше така тиха в негово отсъствие. Къде ли се намираше той?

Когато се върна тук, след като приключи със задълженията си в тренировъчния център, очакваше да го открие да я чака, затоплен под завивката и вероятно заспал. Вместо това леглото беше напълно оправено, възглавниците бяха подредени пред таблата в горната му част, а допълнителното одеяло, онова, което обикновено той използваше, лежеше сгънато в долната част на матрака.

Не беше ходил във фитнеса, басейна или спортния салон. Не го засече и в кухнята, където се отби да си вземе нещо освежително. Нямаше го в билярдната зала, нито в библиотеката.

И не се появи за Първото хранене.

Бравата на вратата се завъртя и тя подскочи, а после въздъхна дълбоко. Кръвта й в тялото на боеца обяви пристигането му дори преди до носа й да беше достигнал ароматът му или огромното му тяло да бе запълнило касата.

Все още не беше облякъл риза. Не носеше и обувки.

А погледът му беше мрачен и пуст като коридорите на Дънд.

— Къде беше? — прошепна.

Той избегна както погледа, така и въпроса й, като се втурна в банята.

— Закъснявам. Рот свика събрание.

Тор пусна душа, а тя наметна робата на раменете си с ясното съзнание, че той се чувства некомфортно, ако не е напълно облечена, докато е извън леглото. Но не в това се криеше причината за лошото му настроение; беше раздразнен още преди да я бе погледнал. Любимата му, каза си. Трябва да е нещо, свързано с нея.

И вероятно трябваше да го остави сам.

Но тя не го стори.

Когато Тор се върна, около бедрата му имаше увита кърпа и той се запъти право към дрешника, без да я удостоява с поглед. Отвори вратата, опря ръка в рамката и се наведе вътре, а лампата над него осветяваше името на гърба му.

Само че той не извади никакви дрехи. Сведе още повече глава и остана неподвижен.

— Днес ходих в някогашния ми дом — произнесе изведнъж.

— Днес? През деня ли?

— Фриц ме закара.

Сърцето й заблъска бясно при мисълта, че е бил изложен на слънчева светлина... Я почакай, те двамата не са ли живели тук?

— Имахме си собствена къща — обясни той. — Не живеехме тук заедно с останалите.

Значи, това не е била семейната им спалня. Нито семейното им легло.

Когато Тор не каза нищо повече, тя го подкани.

— Какво. откри там?

— Нищо. Абсолютно нищо.

— Вещите ви липсваха?

— Не, бях запазил всичко така, както си беше в нощта, когато тя загина. Дори чиниите в съдомиялната, пощата върху плота и спиралата за мигли, която беше използвала точно преди да излезе.

О, каква агония за него, каза си тя.

— Отидох там, за да търся нея, а всичко, което открих, бяха експонати от миналото й.

— Но ти никога не си далече от нея... Твоята Уелесандра винаги е с теб. Тя е в сърцето ти.

Тормент се обърна, а погледът му пламтеше.

— Не както някога.

Внезапно тя се напрегна под погледа му. Започна да подръпва ръба на робата. Кръстоса крака. После ги разкръстоса.

— Защо ме гледаш така?

— Искам да правя секс с теб. Затова се върнах у дома.

По лицето на Ноуан се изписа шок, а той не си направи труда да смекчи истината с любезни думи или да се извинява. Беше уморен от всичко — да воюва с тялото си, да протестира срещу орисията си, да се бори с неизбежното, което бе отказвал да приеме прекалено дълго.

Застанал пред нея, той беше гол, но не заради липсата на дрехи. Гол и изтощен. и жаден за нея.

— Тогава можеш да ме имаш — произнесе кротко тя.

Когато думите й достигнаха до ушите му, той се почувства слаб.

— Разбираш ли какво казах?

— Беше достатъчно директен.

— От теб се очаква да ми кажеш да вървя по дяволите — настъпи кратко мълчание. — Не е нужно да го правим.

Без омраза. Без молби. Без разочарование. Единствено той и неговите желания имаха значение. Как можеше да е така. блага, чудеше се той.

— Не желая да те нараня — каза, почувствал внезапно, че желае да й отвърне със същото.

— Няма да го сториш. Знам, че още си влюбен в своята спътница, и не те виня. Онова, което сте имали заедно, е любов, която се случва веднъж в живота.

— Ами ти?

— Не изпитвам потребност или желание да заема нейното място. И те приемам такъв, какъвто си, в какъвто образ ти желаеш да ми се представиш. Или пък да не го правиш, ако така е писано да бъде.

Тор изруга, а част от болката му най-неочаквано изчезна.

— Така не е честно спрямо теб.

— Напротив, честно е. Щастлива съм просто да прекарвам времето си с теб. Това ми стига. И е много повече, отколкото съм очаквала, че ще ми предостави съдбата. Последните няколко месеца ми предложиха наслада, за която съм готова да дам всичко. Ако се налага на всичко да бъде сложен край, то поне съм я изживяла. А ако продължи, значи, имам повече късмет, отколкото заслужавам. И. Ако това би ти дало, макар и малко, покой, значи, съм постигнала единствената си цел.

Тя потъна в мълчание, а смирената й възвишеност наистина го разтърси. С чувството, че е напълно откъснат от реалността, той се приближи до нея и обхвана лицето й с длани. Потърка скулата й с палец и се взря в очите й.

— Ти си... — гласът му пресекна. — Толкова достойна жена.

Ноуан вдигна ръце и ги положи върху масивните му китки, а допирът й беше така нежен.

— Вслушай се в думите ми и им повярвай. Не се тревожи за мен. Първо се погрижи за сърцето и душата си. Това е най-важното.

Той коленичи пред нея и си проправи път между краката й, запълвайки пространството с тялото си. Както винаги когато беше с нея, близостта им го караше да се чувства едновременно неловко и непринудено.

Очите му обходиха лицето й, това красиво и мило лице. И накрая се спряха върху устните й. С бавно движение се наведе напред, без да е сигурен какво ще направи. Никога досега не я бе целувал. Нито веднъж. Колкото и добре да познаваше тялото й, за устата й не знаеше нищо, а по проблясването в очите й ставаше ясно, че тя никога не е очаквала такъв жест на интимност.

Той наклони глава на една страна и притвори клепачи. а после съкрати дистанцията помежду им, докато не докосна нещо меко като кадифе. Нежно и целомъдрено притисна устни в нейните и се отдръпна.

Не му стигаше.

Отново се доближи до устните й, като я докосна съвсем леко. После изведнъж се отдели от нея и се изправи. Не спреше ли сега, изобщо нямаше да го стори, а вече закъсняваше за срещата си с Рот и братята. А и тук не ставаше дума за бърза секс игричка.

Беше нещо по-важно от това.

— Трябва да се облека — обясни й. — Налага се да тръгвам.

— Ще бъда тук, когато се върнеш. Стига да го искаш.

— Искам го.

Обърна се и се облече, без да губи никакво време, а после подготви оръжията си. В мига щом нахлузи коженото си яке, възнамеряваше да се втурне към вратата. Вместо това обаче спря и я погледна. Върховете на пръстите й бяха върху устните й, а очите й бяха широко разтворени от изненада. Като че никога преди не беше преживявала нещо дори бегло толкова хубаво както случилото се току-що. Той се върна до леглото.

— Това първата ти целувка ли беше?

Лицето й придоби най-прекрасния оттенък на розовото и тя смутено сведе поглед към килима.

— Да.

За миг единственото, което успяваше да стори Тор, бе да клати глава заради всичко, през което беше преминала тя. Наведе се към нея.

— Ще ми позволиш ли да ти дам още една?

— Да, моля. — прошепна тя, останала без дъх.

Този път я целуна по-продължително, като се забави на долната й устна и дори леко я закачи с върха на един от кучешките си зъби. При контакта помежду им се разнесе топлина, особено след като той я придърпа към тялото си и я притисна по-силно, отколкото беше редно, предвид всичките оръжия, прикрепени към тялото му.

Преди да я е обладал прав, си наложи да я постави обратно на леглото.

— Благодаря ти — прошепна й.

— За какво?

Всичко, което успя да стори, беше да вдигне рамене, защото твърде голяма част от благодарността му се дължеше на неща, твърде сложни, че да бъдат изказани с думи.

— Предполагам, задето не се мъчиш да ме промениш.

— Никога — отвърна.

— Пази се.

— Ще се пазя.

Вече в коридора, той затвори тихо вратата и пое дълбоко въздух.

— Добре ли си, братко?

Извърна се и хвърли поглед към Зи. Мъжът също като него беше облечен за битка, но се задаваше от посока, противоположна на апартамента им.

— Да, да. А ти?

— Бях изпратен да те повикам.

Добре. Ясно. Радваше се, че поне е Зи. Без съмнение той беше съвсем наясно с ужасното му настроение, но за разлика от някои други — тук Рейдж би се покашлял — никога не би си позволил да любопитства.

Закрачиха заедно по коридора и влязоха в кабинета

— Това не ми харесва. Единственият вампир, който ни разиграваше с месеци, се обажда най-неочаквано и заявява, че е готов да се срещнете?

Асейл, помисли си Тор и се подпря на рафта с книги. Докато останалите братя мърмореха неодобрително, той превключи на стратегическа вълна и напълно се съгласи с казаното. Твърде много съвпадения...

Лицето на седналия зад огромното бюро Рот придоби ледено изражение и това мигом накара всички в помещението да утихнат. Щеше да отиде, със или без тях.

— По дяволите — възнегодува Рейдж. — Не може да си сериозен.

Докато ругаеше под нос, на Тор му беше пределно ясно, че спокойно можеха да си спестят споровете. Ако се съдеше по начина, по който Рот беше стиснал челюстта си, братята биха изгубили надпреварата кой е по-големият инат.

— Ще носиш бронежилетка.

Рот оголи зъби.

— Кога не нося?

— Просто исках да сме наясно. Кога планираш да тръгнеш?

— Веднага.

Вишъс запали една ръчно свита цигара и изпусна дима.

— Що ли питаш.

Рот се изправи, хвана повода на Джордж и се отдалечи от трона си.

— Нужен ми е само обичайният екип от четирима. Ако идем там с твърде много оръжия, ще изглеждаме притеснени. Тор, Ви, Джон и Куин за начало.

Имаше логика. Рейдж със звяра у себе си криеше непредсказуем риск. Формално погледнато, Зи и Фюри не бяха дежурни тази нощ. Бъч трябваше да е в готовност с ескалейда. А Рив не присъстваше на съвещанието, което означаваше, че задълженията му на крал на симпатите отново са го отвели на север.

А колкото до Пейн... Предвид външността й имаше голяма вероятност да предизвика късо съединение в мозъчните вериги на Асейл и да го направи твърде глупав за разговор. Също като близнака си тя имаше склонност сериозно да впечатлява противоположния пол.

Така или иначе, всички щяха да се намират само на един есемес разстояние, а и Рот имаше право — тръгнеше ли цялата агитка, щяха да изпратят погрешно послание.

Всички се изсипаха в коридора и се запътиха към главното стълбище, чуваше се мърморене под нос, а когато стигнаха долу, започна повторна проверка на оръжието и ново затягане на кобурите.

Тор погледна към Джон. Куин се намираше по-плътно до задника му от чифт панталони, което беше добре, тъй като беше ясно, че в света на Джон нещата все още не бяха в ред — той излъчваше аромата на обвързан вампир, но изглеждаше като мъртвец.

Кралят се наведе и прошепна нещо на Джордж. После сграбчи кралицата си и я целуна страстно.

— Ще съм у дома, преди да си усетила, че ме няма, лийлан.

Рот си проправи път сред останалите и излезе на двора без ничия помощ, а Тор се приближи до Бет и стисна ръката й.

— Изобщо недей да се тревожиш. Ще го върна обратно в мига щом приключим. Невредим.

— Благодаря ти. Боже, благодаря ти — тя обгърна тялото му с ръце и го прегърна здраво. — Знам, че с теб е в безопасност.

Тя приклекна, за да успокои разтревожения ретривър, а Тор се запъти към вратата, като забави ход, когато достигна предизвиканото от братята задръстване във вестибюла. Докато чакаше да мине, вдигна поглед към балкона на втория етаж. Ноуан стоеше сама със свалена качулка.

Тази плитка трябваше да изчезне, каза си той. Беше редно коса, така прекрасна като нейната, да улавя светлината и да блести. Вдигна ръка и й помаха, а когато тя му отвърна, изскочи навън и потъна в хладната нощ.

Застанал близо до Джон, но не прекалено, той зачака кимването на Рот, а после се дематериализира заедно с краля и момчетата към един полуостров в река Хъдсън, на север от хижата на Хекс.

Тор прие форма насред една рехава гора, а въздухът беше освежаващо хладен и ухаеше на окапали листа и на влажните скали на крайбрежието. Къщата на Асейл, която се издигаше пред тях, представляваше истинско произведение на изкуството, дори погледната от задната страна, помещаваща гаражите. Наподобяващата дворец сграда имаше два основни етажа и веранда, която я опасваше цялата, а разположението й и огромните прозорци й осигуряваха възможно най-широк изглед към водата.

Не особено подходящо жилище за вампир. Толкова много стъкло при дневна светлина? Но пък какво ли можеше да се очаква от член на глимерата?

Къщата беше огледана предварително, както постъпваха с всяко друго място, определено за срещите, така че бяха наясно с плана на двора. Освен това Ви проникна вътре и провери интериора. Докладва, че там няма кой знае какво, и очевидно това не се беше променило. Под светлината, струяща от таваните, не се виждаше почти никаква мебелировка.

Сякаш Асейл живееше в рамка като единствен изложбен експонат.

И въпреки това вампирът явно беше предприел и някои разумни стъпки. Според Ви прозорците съдържаха стоманени нишки, подобно на автомобилните стъкла, така че дематериализирането навътре или навън ставаше невъзможно. Също така беше разчистил терена около оградата, което означаваше, че всеки приближаващ се превръщаше в мишена.

Тор даде воля на инстинктите и сетивата си... и на радарния му екран не се появи абсолютно нищо. Цареше пълен покой, помръдваха само някой и друг клон или листо, подухвани от вятъра, на около триста метра пристъпваше елен, а братята се движеха зад него.

Или поне докато по павираната алея не се приближи кола.

Ягуар, предположи Тор по шума на двигателя.

Да, оказа се прав. Черен ХКК с тъмни странични стъкла.

Дългоносото возило отмина, спря пред най-близкия до къщата гараж и се прибра вътре, когато вратата се вдигна. Асейл или който се намираше зад волана, не угаси мигом двигателя. Изчака вратата да се спусне зад него, а през това време Тор забеляза, че тя нямаше прозорци. А дървеното й покритие съвсем леко се отличаваше от това на останалата част на къщата. Същото важеше и за останалите пет гаражни клетки.

Монтирал е тези врати, след като се е нанесъл, отбеляза наум Тор. Може би кучият син не беше пълен идиот.

— Добре, аз ще отида до главния вход — приличащите на диаманти очи на Ви проблеснаха. — Ще ви дам сигнал. или ще чуете тънко пищене, като че идващо от момиче. И в двата случая знаете какво да правите.

И той се дематериализира зад ъгъла на къщата. Нямаше да е зле да го държат под око, но Рот беше най-важният в тази операция, а линията от дървета зад къщата представляваше единственото прикритие наоколо.

Докато чакаха, Тор извади пистолета си, а Джон Матю и Куин го последваха. Двете четирийсетмилиметрови оръжия на краля останаха по местата си. Би изглеждало твърде отбранително да се появи с пистолет в ръка.

Колкото до личните му гардове, това беше част от служебните им задължения.

Напълно съсредоточен, Тор си пожела да можеха да оставят краля вкъщи поне докато траеше подготовката за посещенията му, но Рот отхвърли идеята още преди месеци. Без съмнение му се струваше унизително, като се имаше предвид, че за разлика от баща си, преди да се качи на трона, той беше боец... Само че кошмарни моменти като този можеха направо да те подлудят.

Три напрегнати минути по-късно телефонът на Тор издаде сигнал за получено съобщение: Кухненската врата до гаража.

— Иска ни при задния вход — обяви Тор и прибра апарата в джоба си. — Рот, става дума за петдесет метра право напред.

— Разбрано.

Четиримата се дематериализираха и приеха форма при задния навес, разположени един спрямо друг така, че да осигурят максимална защита за Рот: Тор се намираше точно пред краля, Джон беше отдясно, а Куин отляво. Ви мигом зае позиция отзад.

И като че по команда Асейл отвори вратата.

Загрузка...