Кутия за птици

35.

Мина седмица, откак Том и Джулс заминаха на петкилометровия поход с двете кучета. В момента Малори иска да се приберат повече от всичко на света. Иска да чуе почукване на вратата и да изпита облекчението да ги види отново. Иска да чуе какво са видели и да види какво са донесли. Иска да каже на Том какво е прочела в зимника.

Предната нощ не мигна. В тъмнината на спалнята си мислеше за тетрадката на Гари. Сега е във фоайето. Крие се, както изглежда, от другите съквартиранти.

Не може да каже на Феликс. Той би предприел нещо. Би казал нещо. Малори предпочита Том и Джулс да са тук, ако Феликс реши да говори. Феликс би имал нужда от тях.

Кой знае на какво е способен Гари. Какво е направил.

Не може да говори с Черил. Тя е кибритлия, силен характер. Лесно избухва. Ще реагира още преди Феликс.

Олимпия само би се изплашила допълнително.

С Гари не може да говори. Няма да го направи. Не и без Том.

Но въпреки смяната в курса на поведение на Дон, въпреки непредвидимите му настроения, Малори обмисля дали да не говори с него.

У Дон има една доброта, така ѝ се струва. Винаги го е усещала.

Гари от седмици е дяволчето на рамото на Дон. На Дон му трябва такъв човек в къщата. Някой, който гледа на света горе-долу през неговата призма. Но дали скептицизмът на Дон не би ѝ бил от полза в този случай? При толкова разговори с Гари, дали пък не е усетил, че нещо не е наред с новодошлия?

Гари държи куфарчето си на една ръка разстояние дори когото спи. Не се разделя с него нито за миг. Важно му е и вярва на написаното в тетрадката.

Всичко в новия свят е грубо, мисли си тя, но нищо не може да се сравни с това, което намери в тетрадката на Гари в отсъствието на Том.

Том може да отсъства задълго.

Стига.

Завинаги.

Престани.

Може да е мъртъв. Може да са ги убили на съседната улица. Човекът, когото чакаш да се прибере, може да е мъртъв от седмица, на някоя съседна ливада.

Не е. Ще се върне.

Може би.

Ще се върне.

Може би.

Начертаха подробен маршрут с Феликс.

Какво знае Феликс?

Всички заедно го направиха. Том не би рискувал, ако не съзираше шанс да успее.

Спомни си видеото, което е гледал Джордж. Том много прилича на Джордж.

СТИГА!

Така е. Той го издига в култ. Ами кучетата?

Не знаем дали влияе на кучетата.

Не знаем. Но е възможно. Представяш ли си какво би могло да стане? Куче, което откача напълно.

Моля те… недей.

Нужно е да се помисли. Нужно е да си го представиш. Том може никога да не се върне.

Ще се върне ще се върне ще се върне…

Ами ако не се върне, ще трябва да кажеш на някой друг.

Том ще се върне.

Мина една седмица.

ЩЕ СЕ ВЪРНЕ!

Не можеш да кажеш на Гари. Първо говори с някой друг.

Дон.

Не. Не. Не с него. С Феликс. Дон ще те убие.

Моля?

Дон се промени, Малори. Различен е. Не бъди толкова наивна.

Не би ни наранил.

Би. Би го направил. Би вдигнал сатъра срещу всеки от вас.

ПРЕСТАНИ!

Него не го интересува животът. Той те посъветва да ослепиш бебето си, Малори.

Не би ни наранил.

Напротив. Говори с Феликс.

Феликс ще каже на всички.

Помоли го да не казва. Говори с Феликс. Том може и да не се върне.

Малори напуска фоайето. Черил и Гари са в кухнята. Гари е при масата, седнал, яде грах от консерва.

— Добър ден — поздравява я така, все едно има личен принос за това денят да е добър.

Малори си мисли, че ѝ личи. Мисли си, че той знае.

Беше буден беше буден беше буден.

— Добър ден — отвръща на поздрава му тя. Отива в хола, зарязва го.

Феликс е седнал пред телефона в хола. На масичката пред него има разтворена карта.

— Не разбирам — казва той объркан.

Не изглежда добре. Не се храни както трябва. Вече не си прави труда да успокоява Малори като преди.

— Мина толкова време, Малори. Сигурен съм, че Том знае какво да прави там навън, но все пак — толкова време.

— Трябва да мислиш за нещо друго — намесва се Черил, която наднича иззад ъгъла. — Наистина, Феликс. Мисли си за друго. Или просто излез навън без превръзка. И в двата случая ще откачиш.

Феликс издиша звучно и прокарва пръсти през косата си.

Не може да каже на Феликс. Той губи нещо. Загубил е нещо. Очите му са безизразни. Губи разсъдъка си, здравия разум. Силата.

Без да каже нито дума, Малори го оставя сам. В коридора се разминава с Дон. Думите, онова, което е открила, оживяват вътре в нея. Аха да заговори.

Дон, Гари не е добре. Опасен е. Тетрадката на Франк е в куфарчето му.

Моля, Малори, какво каза?

Точно това.

Шпионираш? Ровичкаш във вещите на Гари?

Да.

Защо го казваш точно на мен?

Дон, просто трябва да го кажа на някого. Нали разбираш, кажи ми?

Защо просто не попиташ Гари? Хей, Гари!

Не. Не може да каже на Дон. Дон също е изгубил нещо. Може да стане агресивен. Същото важи и за Гари. Един удар, мисли си тя, и губиш бебето.

Представя си Гари на входа към зимника. Изпотрошеното ѝ, кървящо тяло лежи сгърчено долу пред стълбите.

Обичаш да четеш в зимника, ТАКА ЛИ? Тогава умри там долу, заедно е детето си.

Чува гласовете на съквартирантите зад гърба си в хола. Черил говори на Феликс. Гари говори на Дон.

Малори се обръща към гласовете и влиза в хола. Ще им каже.

Щом прекрачва прага, тялото ѝ сякаш е вкочанено от студ. Разтапящо. Сякаш парчета от нея изпадат и потъват под непоносимото напрежение на предстоящото.

Черил и Олимпия са на дивана. Феликс чака край телефона. Дон е на люлеещия се стол. Гари е прав, гледа към закритите с одеяла прозорци.

В момента, в който тя се кани да си отвори устата, Гари бавно поглежда през рамо и среща погледа ѝ.

— Малори — казва той внезапно, — искаш да споделиш нещо ли?

Съвсем неочаквано и ясно Малори осъзнава, че всички я гледат. Чакат да заговори.

— Да, Гари, искам.

— Какво по-точно? — пита Дон.

Думите са заседнали в гърлото ѝ. Катерят се като крачка на стоножка, протягат се към устните ѝ, искат най-сетне да излязат.

— Някой спомня ли си…

Замлъква. Тя и съквартирантите обръщат глави към одеялата. Птиците чуруликат.

— Том! — отчаяно извиква Феликс. — Сигурно са те!

Гари пак поглежда Малори в очите. На входната врата се чука.

Съквартирантите се раздвижват. Феликс се спуска към входа. Малори и Гари остават.

Той знае той знае той знае.

Щом Том се обажда, Малори трепери от страх.

Той знае.

После, чул гласа на Том, Гари я оставя и се отправя към фоайето.

Когато входната врата се отваря и въпросите са зададени, а съквартирантите са със затворени очи, Малори чува отварянето на вратата. Хладният въздух нахлува като вълна и тя внезапно осъзнава, че е била на косъм от това да се изправи сама срещу Гари, без Том да е в къщата.

Кучешки лапи драскат по плочките на фоайето. Обувки. Нещо се удря в рамката на вратата. Бързо захлопване на врата. Звукът от претърсващите коридора метли. Том говори. И гласът му носи облекчение.

— Исках да ви се обадя от моята къща. Обаче проклетият телефон не работеше.

— Том — казва Феликс с въодушевление, но без сили. — Знаех, че ще се справите. Бях сигурен!

Щом Малори отваря очи, не мисли за Гари. Не вижда наредените безукорно букви, които отлежават в куфарчето.

Единственото, което вижда, са Том и Джулс, това, че двамата са си у дома…

— Нахълтахме в една бакалия — казва Том. — Преди нас бяха влизали и други. Но намерихме доста полезни неща.

Изглежда уморен, но е добре.

— Кучетата ни помогнаха — добавя. — Водиха ни. — Горд е и доволен. — Но от къщи взех нещо, което се надявам, че ще ни свърши още по-добра работа.

Феликс му помага с торбата. Том дърпа ципа и вади нещо. Оставя го да падне на пода.

Телефонен указател.

Ще прозвъним всички номера, до последния — продължава той. — Все някой ще отговори.

Най-обикновен телефонен указател, а Том го превръща в пътеводна светлина.

— А сега — продължава Том, — да ядем.

Другите трескаво приготвят трапезарията. Олимпия носи приборите. Феликс пълни чашите с вода от кофите.

Том се върна. Джулс се върна.

— Малори! — вика Олимпия. — Донесли са рачешко в консерва!

Малори, заседнала някъде между световете, влиза в кухнята и се залавя да помага с вечерята.