Из Писанията на Първия летописец („Книга на Дванайсетте“)

Представени на Третата световна конференция по Северноамериканския период на карантината

Център за изучаване на човешките култури и конфликти

Университетът на Нови Южен Уелс, Индо-Австралийска република, 16-21 април, 1003 г. сл.в.

[Начало на Откъс 2]

1. Ейми и нейните спътници се завърнаха в Кървил, в мястото Тексас.

2. И там научиха, че са изгубили трима от своите. Тези трима бяха Тео и съпругата му Маусами; и Сара, която наричаха Сара Лечителката, съпруга на Холис.

3. Защото огромна армия от вирали бе обсадила мястото Розуел, където се бяха подслонили, и бе избила всичко живо. Само двама от групата им оцеляха. Това бяха Холис Силния, съпруг на Сара, и Кейлъб, син на Тео и Маусами.

4. И голяма скръб ги обзе за приятелите, които бяха загубили.

5. И в Кървил Ейми отиде да живее при Сестрите, които бяха Божии жени. Взе със себе си и Кейлъб, за да се грижи за него.

6. По същото време Алиша, която наричаха Алиша Ножовете, и Питър, Мъжът с Дните, се присъединиха към войниците от Експедиционния, за да търсят Дванайсетте. Защото бяха научили, че ако убият един от Дванайсетте, ще убият и неговия Безброй и ще изпратят душите им при БОГ.

7. И много сражения се водиха; и много души загинаха. Но така и не успяваха да посекат Дванайсетте, нито да намерят леговищата им. Защото по онова време това не бе Божията воля.

8. И така минаха години, пет на брой.

9. А към края на петте години Ейми получи знак; и този знак ѝ се яви насън. В съня при нея дойде Улгаст в човешки лик. И Улгаст рече:

10. „Господарят ми чака; чака на големия кораб. Защото скоро ще настъпи промяна. Скоро ще дойда при теб, за да ти покажа пътя.“

11. И този мъж бе Картър, Дванайсетият от Дванайсетте, онзи, когото наричаха Картър Скръбния; мъж праведен по своето време и обичан от БОГ.

12. И така, Ейми зачака завръщането на Улгаст.

1. Но по онова време имаше един град човешки в земята, наречена Айова. Този град се наричаше Отечеството.

2. И в този град живееше раса от хора, пили кръвта на вирал, тъй че да могат да живеят и господстват в продължение на много поколения. Наричаха се Червенооките. А най-главният от тях беше Директор Гилдър, мъж от Времето Преди.

3. А виралът, от когото черпеха живителната сила, беше Грей, наричан Извора. Защото кръвта му бе семето на Нула, баща на Дванайсетте. Държаха Грей в окови, които му причиняваха големи страдания.

4. Там хората живееха като пленници, които да служат на Червенооките и да изпълняват всяка тяхна заповед. И сред тези пленници беше Сара Лечителката, заловена в Розуел, чийто приятели не знаеха, че е жива.

5. И Сара имаше дъщеря, Кейт; но детето ѝ бе отнето. И Червенооките казаха на Сара, че дъщеря ѝ е мъртва, с което сякаш изтръгнаха сърцето ѝ.

6. Детето беше дадено на една жена от Червенооките. Тя се казваше Лайла, съпруга на Улгаст.

7. Дъщерята на Лайла беше умряла във Времето Преди и макар много години да бяха изминали оттогава, все още я измъчваше скръб. И Лайла намери утеха в Кейт, представяше си, че тя е дъщерята, която бе изгубила.

8. Но част от хората в Отечеството се надигнаха срещу потисниците; те бяха Бунтовниците. И Сара се присъедини към тях. Изпратиха я при Лайла, да ѝ служи в Купола, където живееха Червенооките, за да се научи на традициите им. И така Сара откри, че дъщеря ѝ е жива.

9. През това време Алиша и Питър откриха леговището на Мартинез, Десети от Дванайсетте, на мястото, наречено Карлсбад; и се сражаваха с Безброя му. Но не откриха самия Мартинез, тъй като той беше избягал.

10. Нула беше наредил на Директор Гилдър да построи могъща крепост, където Дванайсетте да живеят и да се хранят с кръвта на животни и с кръвта на жителите на Отечеството. Защото техните вирали бяха погълнали почти всички живи същества на света и го бяха превърнали в пустош, където не можеше да живее ни човек, ни вирал, ни животно.

11. И според този план Дванайсетте наредиха на своите Безброи да излязат от тъмните си убежища; и те измряха. Това събитие стана известно като Прогонването.

12. И Дванайсетте поеха по дългия път към Отечеството, което се намираше на хиляди километри, за да заемат мястото си като господари на света.

1. Но имаше един, който не се подчини на нареждането на Нула; и това бе Картър Скръбния, Дванайсети от Дванайсетте. Той нареди на Улгаст да упъти Ейми към мястото, на което живееше, за да може двамата да обединят сили срещу себеподобните му.

2. И Ейми тръгна от мястото Кървил към мястото Хюстън. А с нея потегли и Лушъс Вярващия, който ѝ беше помощник и праведен мъж в очите на БОГ.

3. И на мястото Хюстън Ейми намери кораб на име Шеврон Маринър, в чийто трюм живееше Картър. Много неща си казаха с него и когато Ейми излезе навън, тялото ѝ вече не беше на дете, а на жена; и заедно с Лушъс тя потегли към Отечеството, за да се сражава с Дванайсетте.

4. По това време Питър, Мъжът с Дните, и Майкъл, когото наричаха Майкъл Умния, и Холис, съпруг на Сара, също поеха към Отечеството, за да научат какво става там. Защото смятаха, че там държат Сара като пленница заедно с много други.

5. С тях имаше още двама души. Първата беше Лор, наречена Лор Пилота. А вторият беше престъпник на име Тифти Гангстера.

6. А през това време Алиша също отиваше към мястото Айова в преследване на Мартинез, Десетия от Дванайсетте, когото се бе заклела да убие. Защото Мартинез беше най-злият от демоните, бич за цялата земя.

7. Но Алиша бе пленена в Отечеството и изтърпя много изтезания от ръцете на Червенооките и техните помагачи. Най-жесток от помагачите беше Чука, но Алиша бе силна и не се предаде.

8. И когато една нощ Чука дойде в килията ѝ, за да я насили отново, Алиша рече: „Разхлаби оковите ми, за да получиш по-голяма наслада“. И тя уви веригите около врата му и го удуши. След това избяга, като по пътя си уби много други.

9. А в пущинака отвъд стените на Отечеството ѝ се яви Ейми; и Алиша видя, че тя вече има женско тяло и ум. И Ейми я утеши, защото бяха сестри по кръв.

10. Но Алиша имаше тайна; жадуваше за кръв. Защото семето на Дванайсетте растеше силно в нея и я превръщаше във вирал. Това най-много тежеше на сърцето ѝ, защото тя обичаше приятелите си дълбоко и не искаше да е разделена от тях.

11. А през това време Сара бе разкрита от Червенооките; и те я направиха пленница и я подложиха на много мъки. Защото Директор Гилдър искаше всеки, опълчил се срещу него, да изпита силата на целия му гняв.

12. Но денят на разплатата наближаваше; защото Ейми и Алиша се бяха присъединили към Бунтовниците, да вдигнат оръжие срещу Червенооките. И скроиха план да освободят хората в Отечеството, да унищожат Дванайсетте и да спасят Сара.

1. И Питър и спътниците му пристигнаха на мястото Айова, тъй че всички бяха заедно и сформираха могъща войска. А най-могъщата от тях бе Ейми.

2. Защото тя се беше предала на Червенооките с думите: „Аз съм водачът на Бунтовниците; правете с мен каквото поискате“. Защото се надяваше, че в яростта си Гилдър ще пусне Дванайсетте да я убият.

3. И всичко се случи, както Ейми беше предвидила; и насрочен бе час за нейната екзекуция. Тя щеше да се проведе на Стадиона — огромен амфитеатър от Времето Преди, тъй че всички в Отечеството да гледат.

4. И Алиша и другарите ѝ се скриха на Стадиона, за да могат при появата на Дванайсетте да открият огън по тях и по Червенооките.

5. И Ейми бе изведена в окови пред събралата се тълпа; и бе прикована да виси на метален стълб. И Гилдър се наслаждаваше на страданията ѝ и призоваваше събралото се множество да прави същото.

6. Но Ейми нямаше намерение да му достави това удоволствие. И Гилдър нареди на Дванайсетте да я унищожат, за да видят всички присъстващи колко е могъщ и да се преклонят пред него.

7. Но Ейми видя, че не е сама; защото сред Дванайсетте беше Улгаст, който бе заел мястото на Картър, за да я защити. И Ейми рече на Дванайсетте:

8. „Здравейте, братя мои. Аз съм Ейми, ваша сестра.“ И не издума нищо повече.

9. Защото започна да трепти и от тялото ѝ изригна светлина, която пропъди мрака; и с разярен вик Ейми стана като една от тях, прие могъщата форма на вирал. И това бе Освобождаването. И видя я Питър, и видя я Алиша, и видя я Лушъс, както и всички останали.

10. И оковите бяха разкъсани, и голяма битка настана; и голяма победа бе извоювана. Но много хора загинаха. И един от тях беше Улгаст, който пожертва себе си, за да спаси Ейми, защото я обичаше като собствено дете.

11. И така Дванайсетте бяха изличени от лицето на земята и хората бяха освободени.

12. Но приятелите на Ейми не знаеха какво се е случило с нея, защото тя беше изчезнала.