Глим — глим

ПЪРВА СЦЕНА

КАДЪРЪТ ПРОСВЕТЛЯВА:

ИНТ (интериор): Мазето на библиотеката — здрач

Докато ЗАГЛАВИЕТО НА ФИЛМА тече на фона на снимания под широк ъгъл ПОГЛЕД към мазето, чуваме ГЛАСЪТ на ГЛИМ-ГЛИМ (пронизително чуруликане, все едно, че глас на пуйка е записан на 33 и е пуснат на 79 оборота), който звучи приглушено някъде отзад. КАМЕРАТА СПИРА върху прозорчето и виждаме как КАРЛ, ЕЛИЪТ И ЕЙМИ се промъкват през него с краката напред и тупват на пода. Карл носи чувал. Явно бързат, но още по-явно се опитват да вдигат колкото се може по-малко шум. Явно им е студено, защото са се сгушили и потриват ръцете си една в друга.

ЕЛИЪТ (Духа в дланите си): Топлина! Единственото топло място в града!

КАРЛ вади от чувала хляб, фъстъчено масло и сода в кутийки.

КАРЛ: Само дето онова нещо беше горе! Този път малко остана да ни забележи! (Кимвайки към Ейми) Помислих си, че тая празноглавата ще му каже „здрасти“!

ЕЙМИ се преструва, че не е чула забележката. КАМЕРАТА Я СЛЕДВА, докато тя се придвижва към отворената вентилационна шахта. ГЛАСЪТ НА ГЛИМ-ГЛИМ се усилва.

ЕЙМИ: Глим-Глим пак проговори.

КАРЛ и ЕЛИЪТ се приближават към нея.

КАРЛ (Към Елиът, с досада): Много ти е шантаво хлапето, човече. Искам да кажа, откъде изобщо го измисли това галено име за подобно чудовише? Заради това нещо майка й…

ЕЛИЪТ (В погледа му се чете закана) Карл! (Към Ейми) Миличко, защо не отидеш до прозореца, да видиш дали Венера не е изгряла.

ЕЙМИ: Ама то има облаци.

ЕЛИЪТ: Може да са се разнесли. Върви да видиш.

ЕЛИЪТ я гледа бащински, докато тя изтичва до близката стена, покатерва се на една щайга и поглежда през четириъгълното прозорче до тавана. На стената до прозореца е закачена ЗВЕЗДНА КАРТА.

ЕЙМИ: Тате! Започна да вали сняг!

ЕЛИЪТ: (С пресилен ентусиазъм): Чудесно, скъпа!

ПРЕКЪСВАНЕ:

ИНТ: Среден план. В кадъра са двамата.

ЕЛИЪТ и КАРЛ са се спречкали. Очевидно е, че се различават не само във възрастта. По отношение на интелекта и темперамента те са пълни противоположности. Събрала ги е случайността и те се опитват да се нагодят един към друг. Само че не им е никак лесно.

ЕЛИЪТ (Мрачно, с приглушен глас): Тя все още не знае за майка си. И освен това ти казах…

КАРЛ (Избухва гневно): Знам, че си ми казал Господин Колежански Учител! Само дето майка й е мъртва! Както и баща ми! Така че най-добре да свикне с тази мисъл!

ЕЛИЪТ: Много си печен, браво.

КАРЛ: Да, така съм възпитаван. Баща ми… (Гласът му секва — почти изхлипва) Уф, няма смисъл!

ЧУРУЛИКАНЕТО НА ГЛИМ-ГЛИМ се усилва. КАРЛ се взира с омраза в шахтата на климатика.

КАРЛ: Проклето същество! Ще си платиш за това!

ЕЛИЪТ: Може пък да е било нещастно стечение на обстоятелствата. То по-скоро се разби, отколкото се приземи.

КАРЛ: Нещастен случай — друг път! Какви още доказателства са ти необходими? Смаза целия град като мравуняк, после зарази всички ни с някакво пдобие на чума и ни наблюдаваше спокойно как измираме! Всички, които познавам, измряха за един уийкенд и аз не можах да сторя нищо, за да го предотвратя!

ЕЛИЪТ се завърта към шахтата, тъй като ЧУРУЛИКАНЕТО СЕ УСИЛВА.

ЕЛИЪТ: Де да можехме да разберем какво казва.

КАРЛ: Да бе! Като че ли ще се промени нещо. В скоро време ще останата само кучетата да го слушат какво казва.

Камерата СЕ ПРИБЛИЖАВА към шахтата. ГЛАСЪТ на ГЛИМ-ГЛИМ става все по-силен…

КАРТИНАТА СЕ РАЗМИВА В:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — здрач

Освтлениет е мъждиво и унило. Светлината идва от една настолна лампа на бюрото за записване (което в началото е извън кадър), която хвърля разкривени сенки наоколо. ЧУРУЛИКАНЕТО на ГЛИМ-ГЛИМ е много силно. Докато камерата НАПРЕДВА САНТИМЕТЪР ПО САНТИМЕТЪР по безбройните разпилени книги, които покриват пода и детските маси в предната част на библиотеката, се появява ЕДИН ГЛАС, КОЙТО ПРЕВЕЖДА чуруликането на Глим-Глим. Пред погледа ни минават анатомични атласи, учебници по биохимия, по медицина, Домашен справочник по медицина, хумористични сборици, Шекспир и тъй нататък. Камерата ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ ДВИЖИ по бюрото за записване под ъгъл, който надзърта над рамото на ГЛИМ-ГЛИМ (въпреки, че той няма рамо) по посока на бюрото, което е осветено от настолната лампа. По него също са разпилени книги. Виждаме едно пипало, увито около кристален куб, който излъчва пулсираща светлина. КАМЕРАТА СЕ ПРИБЛИЖАВА към куба.

ГЛИМ-ГЛИМ (Глас зад кадър с ехо): Продължение на корабния дневник на Скаут 4-2-6-куб-3. Четвърти местен цикъл откакто съм кацнал. Научавам много неща за тези примитивни чуждопланетни същества от техните книги и от аутопсиите на техните мъртъвци. Мислех си, че всички в този район са изтребени, но наскоро забелязах един или двама оцелели. Те се крият и няма да е лесно да се добера до тях. Но трябва да ги намеря. Трябва да разбера защо…

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

(ЗАБЕЛЕЖКА: Тук е нужа бърза смяна на кадъра, така че последнатя дума на Глим-Глим да се застъпва с първата на Карл — двете „защо“.)

ИНТ: Мазето на библиотеката — здрач

КАРЛ: Защо ние? Защо ние не се разболяхме?

ЕЛИЪТ (Свива рамене): Не знам. Нещо в нашите организми е успяло да устои на заразата. Само че дали сме единствените оцелели?

КАРЛ: Нали видя града. Знаеш…

ЕЛИЪТ: (Закрива очи с ръка): Да! Навсякъде само трупове!

КАРЛ (Ядно, решително): Следащия път като излезем за храна, ще се постарая да набавя огнева мощ! Имаме сметки за уреждане.

ЕЛИЪТ: Не мисля че това е…

КАРЛ: Не ми се слуша повече това „Може да е било нещастно стечение на обстоятелствата“. Няма да се вържа.

ЕЛИЪТ: Тогава помисли над това: ако извънземното умре, докато това силово поле е все още включено, е твърде възможно да останем завинаги запечатани в този град, заедно със седем хиляди трупа!

КАРЛ го поглежда сърдито и отмества поглед.

ЕЛИЪТ: Добре. Значи трябва да се държим. Може би ще изпратят помощ. Можеше и да е по-зле. Токът е спрян из целия град, но не и тук. Ако не бяхме намерили това място, досега да сме се вкочанили. (Поглежда нагоре) Само ако можех да напаравя нещо за да…

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

(ЗАБЕЛЕЖКА: Както при предишното прехвърляне, последните думи на Елиът се застъпват с първите две на Глим-Глим)

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — здрач

ГЛИМ-ГЛИМ все още седи на бюрото, силуета му се откроява на светлината на лампата. Насложено над чуруликането му се чува:

ГЛИМ-ГЛИМ (Глас зад кадър с ехо):… направя с тях, когато ги открия. Въпрос на веме е, но времето не стига. Техните армии могат да успеят да проникнат през полето, преди да съм свършил. За щастие оцелелите не могат да напуснат градчето. Добре, че спуснах силовото поле навреме, за да задържа всички обитатели на това конкретно селища. Трябва да продължа с търсенето. Трябва да остана в тази библиотека…

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

(ЗАБЕЛЕЖКА: Както в предишните два епизода, последните и първите думи се застъпват.)

ИНТ: Мазето на библиотеката — здрач

КАРЛ:… библиотеката от всички останали възможни места! Никога не съм влизал в нея, а сега живея тук! А онова проклето чудовище всеки ден е там горе и краде информация!

ЕЛИЪТ: Поне е топло и светло и можем от време на време да се измъкваме навън за храна.

КАРЛ: Да бе! На топло и добре хранени! Като лабораторни мишки! Щом ни докопа, със сигурност ще иска да разбере, защо заразата ни е подминала! (Ухилва се с горчивина) Или може би просто иска да ни изяде.

ЕЙМИ (Глас зад кадър): Тате! Тате!

ПРЕХВЪРЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Среден план на Ейми, която е на прозорчето.

ЕЙМИ поглежда през рамо към камерата.

ЕЙМИ: Ела да видиш снега!

Отново се обръща към прозореца.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Среден план. Двама в кадър.

КАМЕРАТА СЛЕДВА ЕЛИЪТ и КАРЛ до прозореца, през който те поглеждат навън.

ЕЛИЪТ: Много е красиво, но е време да хапнем нещо за вечеря.

КАДЪРЪТ СЕ РАЗМИВА В:

ИНТ: Мазето — нощ

КАМЕРАТА минава над КАРЛ и ЕЛИЪТ, които спят върху походни легла, и когато стига до ЕЙМИ, виждаме, че тя е напълно будна. Изведнъж отдалеч се разнася чуруликането на ГЛИМ-ГЛИМ и изражението й се прояснява. Тя става от леглото и изтичва до една щайга, поставена до шахтата. Покачва се върху нея и мушка главата и раменете си в отвора.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — преден отдел — здрач

БЛИЗЪК ПЛАН на вентилационната шахта, на НИВОТО НА ПОДА. През решетката се забелязва любопитното лице на ЕЙМИ, което тъкмо влиза в кадър.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — гледната точка на ЕЙМИ.

През решетката от нивото на пода виждаме ГЛИМ-ГЛИМ, който седи на бюрото и прелиства някаква книга. За първи път успяваме да огледаме добре извънземното.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

Промяна в ъгъла на камерата.

През решетката виждаме как очите на Ейми се ококорват от удивение.

ЕЙМИ (Прошепва): Глим-Глим!

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — предния отдел — здрач

ГЛИМ-ГЛИМ замръзва на мястото си, след което започва да се плъзга към решетката с ШУМОЛЯЩ звук.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Първия етаж на библиотеката — гледната точка на ЕЙМИ.

През решетката виждаме как ГЛИМ-ГЛИМ се приближава. ШУМОЛЯЩИЯТ звук става много силен, с наближаването на извънземното.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: От високо към решетката на климатика — гледната точка на Глим-Глим.

ЕЙМИ поглежда нагоре с почуда и страхопочитание.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

Камерата се завърта — гледната точка на Ейми

ГЛИМ-ГЛИМ запълва екрана. ТЪТРУЗЕНЕТО СПИРА. Горната половина на тялото му се навежда, за да види по-добре.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

Камерата се завърта — гледната точка на Глим-Глим

Решетките хвърлят сенки по лицето на Ейми, докато тя се взира нагоре към Глим-Глим. Усмихвайки се срамежливо, тя подава два от пръстите си през отворите и ги размахва във въздуха.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Среден план. Поглед отдолу към Глим-Глим

Извънземното се навежда още по-близо към камерата.

ПРЕХВЪРЛЯМЕ СЕ НА:

ИНТ: Решетката на климатика — близък план

Виждаме двата помахващи пръста на ЕЙМИ. След това едно ПИПАЛО влиза през решетката и нежно погалва пръстчетата. Докато камерата се ПРИБЛИЖАВА в много близък план към контакта между детето и извънземното…

ЕКРАНЪТ ПОТЪМНЯВА