Един ден от живота

Не. Я виж това. Някой изпълзя през един от страничните прозорци и падна в уличката Джак отиде да провери.

Райли. Кървеше от устата, носа и корема. И доста го болеше.

— Повикай ми линейка, човече! — изпъшка той, когато Джак се наведе над него. Гласът му едвам се чуваше.

— Веднага, Мат — каза Джак.

Райли вдигна поглед към него. Очите му се ококориха. — Да не би вече да съм мъртъв? Искам да кажа… вътре добре те опукахме.

— Опукали сте не когото трябва, Райли.

— На кой му дреме… вземи района… аз съм вън от играта…само ми повикай някоя шибана линейка! Става ли?

Джак го гледа втренчено известно време.

— Става — каза той.

Джак мушна ръце под мишниците на Райли и го вдигна. Раненият за малко да сдаде багажа от болка, задето го местеха. Само че бе достатъчно в съзнание, за да забележи, че Джак не го влачи към улицата.

— Ей… къде ме водиш?

— Тук отзад.

Джак чу сирените, които приближаваха. Забързи ход.

— Имам нужда от лекар… имам нужда от линейка.

— Не се притеснявай — каза Джак. — Една тъкмо идва насам.

Той пусна Райли в най-забутаната част на уличката зад сградата на Бордън и го остави там.

— Тук ще дочакаш своята линейка — каза той на Райли. — Същата, която извика за хлапето на Волански, когато го прегази миналия месец.

След което Джак се отправи към закусвалнята „Хайуотър“, за да се обади на Трам и да каже на Джордж, че повече няма да имат нужда от него.