Когато ме достигна ръбът на бурята, за миг настъпи пълен покой. Последва адски тътнеж. Ветровете във вътрешността бяха бесни. Не можех да мисля за друго, освен как да се свия и да се задържа на място. С вихъра около мен летяха разнородни части от снаряжението, което непрестанно променяше формата си. А след това забелязах Гоблин. За малко да повърна.

Със сигурност беше той. Главата му се бе раздула десетократно. Тялото му сякаш беше обърнато с вътрешностите навън. Около него гъмжеше от орда паразити — някои бяха с големината на гълъб — каквито живеят на гърба на вятърните китове.

Ловеца и Псето Жабоубиец изглеждаха още по-зле. Помиярът се беше превърнал в нещо с размера на половин слон, с огромни зъби и най-зловещите очи, които някога съм виждал. Взря се в мен с гладна похот, от която ми се смръзнаха вътрешностите. А Ловеца беше станал подобен на демон, със смътна маймуноподобна форма, но значително по-величествен. И двамата приличаха на твари от кошмарите на художник или магьосник.