Стефани Майер Здрач

За голямата ми сестра Емили, без чийто ентусиазъм тази история може би щеше да остане недовършена.

Предговор

Никога не съм се замисляла как ще умра — въпреки че имах достатъчно причини през последните няколко месеца — но дори и да бях, никога не бих си го представила така.

Взирах се, без да дишам, през дългата стая право в тъмните очи на ловеца, който ме погледна приятно.

Определено беше добър начин да умреш, на мястото на някой друг, на някой, когото обичаш. Благородно дори. Това трябваше да се брои за нещо.

Знаех, че ако никога не бях заминала за Форкс, изобщо нямаше да се изправям лице в лице със смъртта сега. Но, колкото и ужасена да бях, не можех да се накарам да съжалявам за това решение. Когато животът ти предложи мечти отвъд което и да е от очакванията ти, няма смисъл да тъгуваш, когато настъпи краят.

Ловецът се усмихна по един приятелски начин, преди да се насочи напред, за да ме убие.


Загрузка...